Тюркоазено езеро. Навлизам бавно. Внимателно. Оглеждам се. Синьото е навсякъде. Докосвам. Нежно. Тихо. Карамелено. Пръстите ми рисуват фигури по гладката повърхност. Вълните се приближават. Топли течения. Южен вятър. Цветове от магнолии. Вълните ме заливат. Слънцето се скрива. Розови облаци се приближават. Пухкаво сияние ме обгръща…
На брега някой ми маха. По старата вестникарска шапка го познавам. Онова вечно сополиво и хленчещо хлапе, с което винаги си играехме като малки. Стар и верен приятел. С цигара в ръка. Белезници. Палка. Чак сега си спомням колко си мечтаеше да стане полицай и да лови лошите хора, както той сам ми споделяше. Да го последвам ли?...
Вълни на нежност. Кофеинов дъжд се излива. Тъмните капчици осветяват кожата ми. Целуват ключицата ми. Врата ми. Навлизат дълбоко в мен. Грациозно. Сякаш ме умоляват да им се отдам… И оставам там…
В далечината, от другата страна на езерото, чувам глас. „Внимавай, водата е студена“, „Ще те нападне щука“, „Ще се удавиш, момиче“. Върбат ...