Sep 5, 2021, 10:16 PM  

Тюркоазено езеро

  Prose » Others
1K 1 8
1 min reading

Тюркоазено езеро. Навлизам бавно. Внимателно. Оглеждам се. Синьото е навсякъде. Докосвам. Нежно. Тихо. Карамелено. Пръстите ми рисуват фигури по гладката повърхност. Вълните се приближават. Топли течения. Южен вятър. Цветове от магнолии. Вълните ме заливат. Слънцето се скрива. Розови облаци се приближават. Пухкаво сияние ме обгръща…

На брега някой ми маха. По старата вестникарска шапка го познавам. Онова вечно сополиво и хленчещо хлапе, с което винаги си играехме като малки. Стар и верен приятел. С цигара в ръка. Белезници. Палка. Чак сега си спомням колко си мечтаеше да стане полицай и да лови лошите хора, както той сам ми споделяше. Да го последвам ли?...

Вълни на нежност. Кофеинов дъжд се излива. Тъмните капчици осветяват кожата ми. Целуват ключицата ми. Врата ми. Навлизат дълбоко в мен. Грациозно. Сякаш ме умоляват да им се отдам… И оставам там…

В далечината, от другата страна на езерото, чувам глас. „Внимавай, водата е студена“, „Ще те нападне щука“, „Ще се удавиш, момиче“. Върбата от същия този край на езерото, простира наивно клони, за да ме прегърне. Рони ситни листенца за мен. И за моето безумие. Да плувам в дълбоките води на Тюркоазеното езеро! Приканва ме. Иска да ме прегърне. Да ме задържи на брега. На безопасно място. Да ми даде най-доброто. Или поне да опита…

Оставям се на новите вълни. Бял шоколад, топящ се по мен. Разливащ се по кожата ми. Изтръпвам. Пръстите ми улавят два тюркоаза. Цветовете от магнолиите се разтварят. Поглъщат наситеното им синьо. Навлизат надълбоко. И ми нашепват да ги последвам…

Някакъв рибар се качва на лодката си. Приготвил си е рибарската мрежа. Опитва се да ме хване. Да ми даде урок. Да ми покаже, че е опасно в онова езеро. Но аз се потапям в него…

Потъвам. Разтапям се от нежните удари на вълните. Одеяло от шоколадово кадифе ме обгръща. На дъното на езерото съм, а достигам върха на екстаза!

 

Понякога, за да изплуваш, трябва да поемеш риска да потънеш. Друг път – да потънеш надълбоко в тюркоазено езеро е най-доброто, което можеш да направиш…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есенен блян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...