ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
156 305
5.09.2021 г., 22:16 ч.  

Тюркоазено езеро 

  Проза » Други
673 1 8
1 мин за четене

Тюркоазено езеро. Навлизам бавно. Внимателно. Оглеждам се. Синьото е навсякъде. Докосвам. Нежно. Тихо. Карамелено. Пръстите ми рисуват фигури по гладката повърхност. Вълните се приближават. Топли течения. Южен вятър. Цветове от магнолии. Вълните ме заливат. Слънцето се скрива. Розови облаци се приближават. Пухкаво сияние ме обгръща…

На брега някой ми маха. По старата вестникарска шапка го познавам. Онова вечно сополиво и хленчещо хлапе, с което винаги си играехме като малки. Стар и верен приятел. С цигара в ръка. Белезници. Палка. Чак сега си спомням колко си мечтаеше да стане полицай и да лови лошите хора, както той сам ми споделяше. Да го последвам ли?...

Вълни на нежност. Кофеинов дъжд се излива. Тъмните капчици осветяват кожата ми. Целуват ключицата ми. Врата ми. Навлизат дълбоко в мен. Грациозно. Сякаш ме умоляват да им се отдам… И оставам там…

В далечината, от другата страна на езерото, чувам глас. „Внимавай, водата е студена“, „Ще те нападне щука“, „Ще се удавиш, момиче“. Върбата от същия този край на езерото, простира наивно клони, за да ме прегърне. Рони ситни листенца за мен. И за моето безумие. Да плувам в дълбоките води на Тюркоазеното езеро! Приканва ме. Иска да ме прегърне. Да ме задържи на брега. На безопасно място. Да ми даде най-доброто. Или поне да опита…

Оставям се на новите вълни. Бял шоколад, топящ се по мен. Разливащ се по кожата ми. Изтръпвам. Пръстите ми улавят два тюркоаза. Цветовете от магнолиите се разтварят. Поглъщат наситеното им синьо. Навлизат надълбоко. И ми нашепват да ги последвам…

Някакъв рибар се качва на лодката си. Приготвил си е рибарската мрежа. Опитва се да ме хване. Да ми даде урок. Да ми покаже, че е опасно в онова езеро. Но аз се потапям в него…

Потъвам. Разтапям се от нежните удари на вълните. Одеяло от шоколадово кадифе ме обгръща. На дъното на езерото съм, а достигам върха на екстаза!

 

Понякога, за да изплуваш, трябва да поемеш риска да потънеш. Друг път – да потънеш надълбоко в тюркоазено езеро е най-доброто, което можеш да направиш…

© Есенен блян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??