У дома сред непознати
Пролог
2066 г.
Берлин
“Във възмездието има живот.” Това са думи, които никога не мога да забравя. Думи, които моят баща често повтаряше. Моят баща – изтръгнат от майчината си утроба, спасен от непознати, отгледан под чужда стряха и накрая призован да възмезди своите роднини.
Йосиф Михайлов Командарев беше родното му име, но по-късно бе наречен Юсуф Мехмед Ефраим. А аз съм Аида, неговата единствена дъщеря. Татко често разказваше притчата за Йосиф и неговите братя от Библията и Корана. Досущ като главния герой в притчата, и той бе предаден, и той бе намерен, и той бе въздигнат от сили, които хората рядко вземат под предвид, когато решат да извършат тежко престъпление. А както казваше татко, най-тежките престъпления са тези срещу собствените ни близки.
Докато седя пред лаптопа и преглеждам старите снимки, отдавна конвертирани в дигитален формат, пиейки сутрешното си кафе и гледайки през прозореца в малкия си уютен апартамент в западен Берлин, си спомням все по-ясно о ...