Времето се развали по обяд, тъкмо когато дърводелецът Роналд се бе наканил да убие госпожа Нимсдорф. Дъждът бе слаб и те не си взеха чадъри. Тръгнаха по каменистата пътека, водеща към върха на хълма. Не разговаряха, бяха потънали в мрачните си мисли. След смъртта на съпруга й, Анеке Нимсдорф бе изпаднала в депресия и неколкократно бе обявявала на всеуслошание, че не й се живее. Така че Роналд не се чувстваше особено гузен, че ще й отнеме живота.
Трябваше да се премахне една изгнилата пейка. Незнайно защо госпожата бе настояла да придружи Роналд. Иначе двамата рядко разговаряха. Разликата в социалното им положение бе твърде голяма. Той си вършеше съвестно дърводелската работа, а тя му плащаше добре и в уговорените срокове. На пръв поглед всичко в отношенията им бе наред.
Анеке изглеждаше добре в семплата си зелена рокля. Тънката й талия бе стегната с широк кожен колан. Тъмнорусата й, леко червенееща коса, бе сплетена на плитка и се полюшваше като махало при всяка крачка. Дървените й обу ...