Имаше едно малко градче из зеленините на Родопите. Там живееше малко, сладко и много умно момиченце на име Мария. Тя обичаше природата, животните и всяко същество да се каже. Мария бе момиче на седем години, чието семейство беше много бедно, едвам намираха пари за храна. Тя имаше майка, баща и двама по големи братя. Майка и беше на легло след нейното раждане. Баща и едвам намираше работа и пари за храна. Заради това, че нямаха възможност за нищо двамата братя на Мария никога не бяха посещавали училището. Малкото момиченце имаше голямо желание да учи. Сама бе научила буквите и цифрите. За себе си знаеше много неща.
Един ден седна пред баща си и му каза:
- Татко, аз тази година нали ще съм първи клас?
А баща и с насълзени очи и отговори:
- Не Мария, съжалявам нямаме възможност за дрехи и чанта и за куп неща, нали виждаш едвам намирам пари за хляб.
Мария толкова се обиди и се разочарова и почна да крещи:
- Как така, на детска градина не съм ходила, а сега и на голямото училище няма да ход ...