Aug 27, 2015, 6:28 PM

Учител по неволя - Проблясък в мрака 

  Prose » Humoristic
606 0 1
21 мин reading

                                  УЧИТЕЛ ПО НЕВОЛЯ

 

                                      Проблясък в мрака

 

Разказът е вдъхновен от действителни събития и е (поне на пръв поглед) хумористичен. Основното ми намерение е да помогна поне на един учител да се почувства по-добре след тежък работен ден. Ако успея, значи съм постигнал целта си.

 

                                                                                                                                  Авторът

 

  - Добър ден – поздрави любезно г-н Многознаев и се усмихна дружелюбно на учениците от единадесети “Б” клас.  – Така… – продължи преподавателят, след като видя, че никой не възнамеряваше да отвърне на поздрава му. - Днес ще замествам учителя ви по математика, така че искам да сте максимално концентрирани. Но нека, преди да сме започнали работа, да поздравим с добре дошъл нашия нов ученик Светлозар. Надявам се да ти хареса в нашето училище, Светлозаре. Г-жа Алкохоликова ми спомена, че си отличник, а това е просто чудесно!

  - Благодаря – засрамено отвърна скромното момче, което седеше на първия чин до прозореца.

  - Абе, к’во ни занимавате с тоя дупезадник бе, даскале! – възмутено се обади Миро. – Аз имам тука важни въпроси да Ви задавам, а Вие ми губите времето с тоя.

  - Въпроси ли? Какви въпроси? – изненадано сбърчи чело г-н Многознаев.

  - Вие можете ли да пишете на български, но с латински букви? – попита ученикът.

  - Разбира се – отвърна г-н Многознаев. – Но смятам, че трябва да избягвате този начин на писане, защото така не се съхранява богатството на кирилицата, което трябва да се цени и почита. Така че, естествено, по-добре е всички да пишем на кирилица.

  - Да, да – съгласи се набързо Миро. – Обаче искам да напиша един надпис на латиница, а не знам как. Може ли да Ви го продиктувам, а Вие да го запишете на дъската? –

попита ученикът.

  - Разбира се – зарадва се като малко дете г-н Многознаев, тъй като най-после някой се интересуваше от нещо. – Давай – каза той и взе маркера с готовност да записва.

  - Пенка отиде на... – започна да диктува ученикът с едва сподавян смях.

  - Penka otide na... – записваше г-н Многознаев.

  - На къра – допълни ученикът, едва сдържаш смеха си.

  - Penka otide na k... – записа г-н Многознаев, но след като приключи с буквата к, той се спря и се замисли, а после се и смути, когато чу зад гърба си смеховете на учениците. – Добре, ще се направя, че това не се е случило – каза г-н Многознаев, майсторки овладявайки гнева си. – Искам да се преборим с неволята, като продължим напред с математиката, макар че не знам как ще стане това, тъй като в училище ме биваше само с дробите. Някой от вас знае ли какво е алгоритъм, защото аз не знам? – попита учителят, преподаващ по неволя математика.

  - Аз знам – отвърна отличникът Светлозар и набързо започна да обяснява. – Алгоритъм означава крайна поредица от инструкции или изрично описание на постъпкова процедура за решаване на даден проблем, често свързан с изчисление или обработка на данни. По-строго казано, алгоритъмът е ефективен метод, който при даден списък от коректно дефинирани (описани) команди за изпълнение на задача и зададено едно начално състояние, преминава през точно дефинирана поредица от последователни състояния и завършва в едно крайно състояние.

  - Браво! – рече едва не си глътналият езика от възхита г-н Многознаев. – Отлично! Мисля, че ти трябва да ни представляваш на някоя училищна викторина – допълни той.

  Докато преподавателят се възхищаваше на знаещия ученик, в стаята влезе г-жа директорката, която повика г-н Многознаев в коридора.

  - Какво има, г-жо Алкохоликова? – попита преподавателят, след като излезе от стаята.

  - Г-н Многознаев, имам задача за Вас – тържествено отвърна г-жа директорката. – Както знаете, г-н Смучеводков и г-жа Сектантова отидоха на учителски семинар в Боровец, та сега имаме нужда някой да ги замества.

  - Няма да съм аз. Вече замествам учителя по математика – възропта г-н Многознаев, но внезапно се опомни и продължи. – Чакайте! Какъв семинар? Не знам за него. Защо не изпратихте и мен? 

  - О, ама моля Ви се, Многознаев! – възмути се директорката. – Защо да Ви изпращам, при положение, че Вие си знаете всичко?

  - Да, бе, вярно – отвърна преподавателят. – Та каква задача имате за мен, след като няма да взема часовете на колегите си?

  - Ще трябва да отидете на гарата, за да посрещнете г-жа Комплексарова, която ще замества колегите Ви, докато се завърнат от семинара, а после кой знае, може и да я назнача за постоянно, тъй като има роднини в Инспектората. Между другото, ще я познаете по огромния червен чадър, който ще носи.

  - Но защо да я посрещам, не може ли да разпита някого как да стигне дотук или просто да си хване такси? – със смръщени вежди попита г-н Многознаев.

  - Не ставайте смешен! – отвърна му г-жа Алкохоликова. – Вие знаете ли колко е скъпо да се пътува с такси, а и кой друг, ако не Вие, ще я пази от уличните кучета, просяци и клошари, които се навъртат около училището ни? Е, приятен ден! – троснато завърши думите си тя, след което влезе в стаята и затръшна вратата пред лицето на подчинения си.

 

                                                                 ***

 

  - Ученици, докато г-н Многознав отсъства, аз ще ви преподавам – строго рече г-жа Алкохоликова. – Смятам да ви попрепитам върху различни области на познанието, за да установя как се справят учителите ви, но най-вече г-н Многознаев, който ви е класен ръководител. Сега… започвам с елементарни въпроси, свързани с познанията ви по български език, за да активизирам познавателния ви интерес. Кой ще ми каже в кое време е глаголът от следното изречение: Ти кашляш?

  - Зимно време, госпожо – обади се Кирчо.

  - Ще ми се да не те бях чула – отвърна студено г-жа директорката. – Давам ви втори шанс, но внимавайте, защото търпението ми се изчерпва. В кое време е глаголът от следното изречение: Аз съм хубава?

  - В невъзможно време, госпожо – отвърна Даката.

  - Ха, ха! – разсмяха се съучениците му.

  - Тишина! – просъска г-жа Алкохоликова. – Многознаев въобще учи ли ви на нещо?

  - Не знам дали ни учи на нещо, ама се опитва да ни убие от скука – отговори Андрейчо.

  - Ще ви дам последен шанс, задавайки ви възможно най-елементарния въпрос – продължи г-жа директорката. – Дайте ми пример за широка гласна. Някъде може да сте срещали гласните под названието вокали, така че искам да ми дадете пример за широк вокал.

  - Аз ще... – понечи да се обади срамежливият и безкрайно притеснен отличник Светлозар, но бе ощипан за ухото от Криспата, който седеше зад него.

  - Вокал е Данчо Караджов – каза грубият ученик. – Ама не знам широк ли е, тесен ли е? Май е понапълнял с годините.

  - Това е невъзможно! – изпищя почти истерясалата директорка. – Не мърдайте оттук. Аз отивам да извикам г-н Щипедупев, той да си бие главата с вас, защото аз повече не мога да ви издържам! – допълни тя и излезе с бойна крачка от стаята.

 

                                                                        ***

 

  Г-н Щипедупев си подсвиркваше, докато слизаше надолу по стълбите, запътил се към един от училищните коридори, когато забеляза, че срещу него се изкачва една стройна и усмихната девойка от дванадесети клас.

  - Къде тичкаш нагоре по стълбичките? – с детинско гугукане я посрещна г-н Щипедупев, а след като тя го поздрави и подмина, той я щипна нежно по дупето с думите: - Бързай, че да не закъснееш. Хе, хе! – засмя се под носа си г-н Щипедупев, след като вече беше слязъл по стълбите. – Все още си ме бива – уверено констатира той.

  - Г-н Щипедупев, точно Вие ми трябвате – чу зад гърба му резкият глас на г-жа Алкохоликова.

  - Какво има? – попита изненадан преподавателят.

  - Г-н Многознаев отсъства и Вие ще го заместите – отвърна тя. – Отивайте при единадесети “Б” клас, докато не са направили някоя магария.

  - Добре, добре – съгласи се г-н Щипедупев. – Само да ида да си пусна тото, пък за другия час ще съм там – каза той и излезе от училищната сграда.

 

                                                                      ***

 

  - Гол! – провикна се Марио, след като вкара една навита на топка носна кърпичка в процепа на огромния шкаф в класната стая.

  - Браво, задобряваш на “Боклук бол” – каза Даката. – Я гледай сега какво попадение мога да направя – допълни той, след което изсипа малко от шишенцето с вода, което си носеше, върху навитата на топка хартийка, после я наплюва, приближи се до шкафа, но вместо да вкара топчето в процепа, светкавично се обърна към седящия на първия чин Светлозар и напъха хартийката в носа му.

  Всички ученици избухнаха в смях.

  - Абе, ти си ебаси грозния женчо! – присмя му се Кристина, единствената представителка на нежния пол в стаята.

  - Да, много ти личи, че си сдухан отвсякъде, педехраст такъв – допълни с подигравателен тон Криспата.

  Смеховете още не бяха затихнали, когато в класната стая влезе г-н Щипедупев, който си беше цяла спасителна жилетка за удавения в посредствеността и простотията на това злочесто училище отличник. Нараненото момче впери насълзените си, но изпълнени с мълчалива молба и надежда очи към току-що влезлия преподавател.

  - К’во стаа, отрепки – поздрави небрежно г-н Щипедупев, мислейки се за готин. – Що сте се разхихикали? Кажете ми, че и аз да се посмея. И без това работата ми е адски тежка, тъкмо ще се разведря малко.

  - Смеехме се на тоя гейтак тука – отвърна Даката. – Бил отличник и сега сваля реномето ни на гангста клас.

  - О, отличник значи! – с престорена възхита рече г-н Щипедупев. – Я ми кажи колко струват два килограма домати от хипермаркета? – попита той.

  - Мисля, че бяха някъде към три лева – отвърна Светлозар.

  - Брей, браво на тебе! – отвърна г-н Щипедупев. – А я виж какво има тука – каза той и приближи показалеца си до лицето на ученика.

  - Пръст – отвърна отличникът.

  - Не, шамарче – отвърна г-н Щепедупев и перна лекичък шамар по бузата на Светлозар.

  - Ха, ха! – смееха се учениците и замеряха с разни работи съученика си.

  - Бас държа, че не знаеше, че ще направя това! Хе, хе! – изкикоти се г-н Щипедупев. – А сега ще ти покажа нещо друго, щом си любознателен – продължи с урока си преподавателят. – Виж сега какво става, ако си играеш с огъня – каза той, след което извади една запалка от джоба си и започна да я пали, насочвайки пламъка към лицето на ученика. – Хе, хе! – изкикоти се той, последван от целия клас. – Замириса на опърлени пуберски мустачки. Хи, хи! Хе, хе! В такива дни наистина ми става малко по-малко тежко, че съм учител – допълни той, разведрен от усърдната си педагогическа дейност. – Добре, обаче сега да не кажеш, че ние тука сме нек’ви изроди – продължи г-н Щипедупев. - ’Айде, ще те изпитам, ’щото и аз съм човек все пак. Кажи ми нещо за... Менделеев примерно.

  - Димитрий Менделеев е руски учен, който е бил професор в Петербургския университет и... – започна да говори Светлозар, но се спря, тъй като бе разконцентриран от поведението на г-н Щипедупев, който извади ултрамодерния си телефон от джоба си, включи слушалките си към него и сега тъкмо ги завираше в ушите си.

  - Продължавай, продължавай – подкани преподавателят, след което така усили музиката, че от слушалките му започна да се чува шум.

  - Менделеев създава т.нар. Периодична таблица, която е класификация на всички химически елементи и... – продължи ученикът, но замлъкна, тъй като вниманието му отново беше привлечено от г-н Щипедупев, който бе затворил очите си и се преструваше, че свири на въображаема китара, с което разведряваше останалите ученици.

  Педагогът свири ли, свири, а след това просто си взе чантата и с танцова стъпка излезе не само от стаята на учениците, но и от училището.

 

                                                                  ***

 

  - ’Земи тая тупалка – крещяха учениците и един по един се редуваха да удрят отличника по рамото.

  Той се бе свил в ъгъла на чина си и гледаше с надежда към вратата на класната стая, откъдето се надяваше да дойде някой учител и да го спаси, а междувременно, меко казано, главата му залиташе и се удряше в прозореца след всеки по-силен удар. Съучениците му дори бяха успели да вземат парфюма от чантата на Кристина и да излеят половината от съдържанието му върху Светлозар, преди съученичката им да разбере и да си го вземе обратно.

  - Добър ден, ученици – чу се иззад гърбовете им един протяжен и отвратителен глас.

  Учениците се обърнаха и видяха една изключително естетически несъразмерна жена, която определено страдаше от повишен апетит, довел я до наднорменото тегло, заради което хората често смятаха, че е погълнала поне няколко по-дребни учителки или ученички.

  - Здравейте – продължи трудната за рисуване жена. – Аз съм г-жа Комплексарова. През следващите два-три дни аз ще бъда ваша учителка, пък кой знае, може би голЯмите надежди, които тая, че ще ме назначат за постоянно, няма да се окажат напразни. Още в началото обаче искам да се изясним, че вие трябва да забравите всичко, което сте учили досега, тъй като то не ви е било обяснявано правилно и едва от мен започват срещите ви с истинската наука. Но преди да започнем, искам само да ви апелирам да чуете историята за произхода на думата влак, тъй като досега се возих на влак и се сетих, че ще бъде добре, ако ви го разкажа. А и тъкмо ще се разведря от мрънкането на г-н Многознаев, че било недопустимо влакът ми да закъснее с два часа. Но както и да е. Думата влак е измислена от Иван Вазов, който гледал как тренът се влачи по земята и затова му дал името влак.

  - Думата не е ли заета в българския език от чешки? – прекъсна я отличникът Светлозар.

  - О! – възкликна г-жа Комплексарова и пречупи надве химикалката, която стискаше с дебелите си, че даже и къси пръсти, а след това направи физономия, изпълнена с такова презрение, че клетият ученик се почувства като пълно нищожество. – Ти ли си учителят тук, или аз!? – допълни с пискливя си глас тя. – Как се казваш, момче?

  - Светлозар – отвърна сплашеният младеж.

  - О, отличникът! – подигравателно рече г-жа Комплексарова. – Г-жа Алкохоликова ме предупреди за теб. Каза ми, че си имал само отлични оценки. Ти какво си мислиш, като имаш само шестици? И аз съм имала само шестици навремето. Няма да е лошо пъпчивите зубрачи да си хващат гаджета, а не да изкарват само шестици. Но ти очевидно си чел много, обаче аз съм сигурна, че си чел повърхностно. Дори веднага мога да те изпитам. Кажи ми какви са конотациите спрямо българския модернизъм, които улавяме в произведението Маска на Яворов?

  - Ааа... – заекна ученикът.

  - Виждам, че не знаеш – каза учителката. – Но ще те питам и друго. Как авторът експлицира своята интенция в контекста на българския символизъм?

  - Ъъъ... – пак заекна ученикът.

  - Много лошо – смръщи и без това сбръчканата си от злоба физиономия преподавателката. – Ще ти дам още един шанс. Има ли аналогия това, което имплицира авторът в произведението спрямо същността на субективизма, така характерен за българския модернизъм?

  - Ами... не знам – отвърна обърканият отличник.

  - Е, много лошо, много лошо – програка г-жа Комплексарова. – Та ти на три елементарни въпроса не можеш ми отгово́ри, а си тръгнал да ми се правиш на отличник и да ме поучаваш. Още малко ще ме вкараш в някакъв епатаж, че не си си заслужил двойката. Та аз искам да се изразявате екзактно, а не да сте детерминирани от резигниращото безсилие на своите идиолектни особености. Няма място за апотеоз в образованието, ако учениците се изразяват само с ааа, ъъъ и ами... не знам. Аз си мислех, че имате неголЯми пропуски, а то не разбирате даже и от прекрасните стиховѐ на Яворов! – възмути се тя и довърши занятията си в подобен тон, унижаващ силно учениците, но най-вече отличникът.

 

                                                                    ***

 

  Няколко дни по-късно, по време на голямото междучасие, в учителската стая се намираха само пиещият чай г-н Многознаев и затрупаната от контролните на учениците г-жа Гърдиголямова, която, както винаги, не си бе свършила работата навреме и наваксваше в последния момент.

  Внезапно на вратата се почука, а след като г-н Многознаев любезно я отвори, вътре влезе отличникът.

- Здравей, Светльо – поздрави го любезно преподавателят. – Какво те води насам?

- Г-н Многознаев, не мога да издържам повече – отвърна с тъжен глас момчето. – Дойдох да Ви кажа, че напускам училището.

- Но чакай, какво става? – обърка се учителят. – Не бързай толкова. Сподели с мен какво те притеснява.

- Просто не мога да понасям повече подигравките и обидите – отвърна момчето. – Вярно е, че училището се намира на пет минути пеша от новия ми дом, но предпочитам да пътувам четири часа с влак до старото си училище, където си имах приятели и никой не ме тормозеше.

- Но ти си толкова значим за това училище! – сърдечно отбеляза г-н Многознаев. – Не може просто хей така да се откажеш. Трябва да бъдеш по-силен от глупчовците, които искат точно това – да те изгонят. Трябва да отстояваш себе си, колкото и да ти е трудно. Ние си знаем кое е правилно и кое не е. Ти си умно момче и трябва да знаеш, че тормозът няма да продължава вечно. Мога да организирам родителска среща и да си поговоря и с учениците, и с родителите им...

  - Не, не, благодаря – отвърна Светлозар. – Вече съм решил. Трябва да тръгвам. Довиждане и приятен ден – каза отличникът, а след това напусна учителската стая, без да обръща  внимание на думите на учителя си.

  - Това ли е отличникът, за когото всички разправят? – попита г-жа Гърдиголямова, надигайки глава изпод купчината с контролните.

  - Той беше единственият ученик, с когото училището би могло да се гордее – отвърна натъженият г-н Многознаев. – Жалко, проблясъците на надежда са толкова редки тук, че е непростимо, когато ги загубим. Ужасно наистина! Чувствам се толкова безсилен.

  - Да, наистина тук взе да става тежко – отвърна г-жа Гърдиголямова, която не се трогна особено от думите но г-н Многознаев. – А какъв е този учителски семинар, който щял да се провежда? – попита тя.

  - За нас е вече късно – отвърна г-н Многознаев. – Семинарът е предназначен само за роднини на висшестоящите – допълни той и излезе от учителската стая.

 

                                                           ***

 

  Смрачаваше се. Г-н Многознаев излезе от училището и се запъти към къщи, без да забелязва надписа на входната врата на училищната сграда. Този надпис бе написан с блажна боя на български език, но с латински букви и съобщаваше за следното: Пенка отиде на къра.

 

ПП: Историята е написана по действителни събития.

 

ПС: Всички прилики с лица и действителни събития са съвсем нарочни.

 

                                                                

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Галифрей Михайлов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Проблясък, но като не го искат... Поздрави!
Random works
: ??:??