10 min reading
У Л О В Е Н И М И Г О В Е ОТ В Е Ч Н О С Т Т А
Някога, в една от книгите си, изплаках: ”Задушно, страшно, тъжно... Човеци ли сме? Опустошаваме душите си, даваме път на мрака. Омърсени идеали, потъпкани светини, глад и безпаричие... Бездуховен живот - “борбище шумно на страсти и омрази...”. Днес, години по-късно, душата ми пак плаче. И точно като Чайката Джонатан Ливингстън, за кой ли път, осъзнавам, че не е важна храната, а летенето на свобода... Осъзнавам, да, осъзнавам, че единствено тя, свободата, е безусловната необходимост за всеки човек, но разбирам също и че не сме свободни, а зависими и някак дребни в страховете си от този или онзи, заробени сме от собствените си страсти и неволи, подвластни сме на користолюбиви цели и някак жалки.
Прости ми, читателю, ти може би правиш изключение, всъщност – сигурна съм, щом четеш "пътни бележки", вместо да гледаш поредния екшън... И сигурно като мен искаш да избягаш и да полетиш високо, на свобода. Понякога аз успявам да го сторя, като улавям ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up