Умнотийки 1
Погледна го с едното, а той му извади и двете.
Толкоз му е акъла, че потече от устата му.
Не ме карай да ти разкажа играта, че ще искаш да се хванеш на хорото.
Всичко сам си го правеше, докато го развали.
Бързаше да постигне нещо и му загуби края.
Късно се усети, че пътят към себе си го доведе до мене си.
С лудия се разбра, но с глупака побеля.
Всичко си дойде на мястото, но то беше вече изстинало.
Всяко нещо си иска своето, но той не знае какво да иска.
Да бъдеш, или не, не стоеше пред него - не знаеше какво да пита.
Понякога мълчанието крещи, но те са глухи по рождение.
Загуби всичко, но не разбра нищо.
Не знаеше защо живее, нямаше кой да му каже.
Нещата не зависеха от него, беше зависим.
Говореше на чужд език със себе си.
Добър беше, но добро не видя.
Гръм го удари, а той свещ запали.
Каза "край" и му отпусна края.
Животът му беше песен, но пееше фалшиво наум.
Не вземаше нищо за чиста монета с мръсни ръце.
© Таня Иванова All rights reserved.
