Уморена
Докосваш ме. Безплътно. В стрелкащите се атоми кислород, които жадно и безсънно поемам с всяко вдишване, се носи мирис на уморена любов. Уморена, залиняла, изчерпана любов. Взирам се сляпо в рязко набраздените стени. Таваните ми са въпроси. Чудя се, колко неискане трябва да срещне една любов, за да се умори толкова, че дори да няма сили да умре? Кога е по-страшно? Когато отпиваш от чашата, а вече отдавна не ти се пие и ти се гади от всяка горчива глътка, или когато чашата е просто празна и жаждата изпива теб?
Понякога те обичам. Силно. Безплътно. Неумиращо. Тогава ми се иска да се науча на безразличие.
© Ирен Попова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми. Някак отговаря на моите чувства понякога. Но не само затова, просто красиво си го написала.
-
"Чудя се, колко неискане трябва да срещне една любов, за да се умори толкова, че дори да няма сили да умре?"
Това е навик, страшно е. Неискането е страшно и те кара да се чустваш ненужен, а не е така, винаги си нужен...на някого! Може да не е на този, когото безумно обичаме, но сме нужни на този, който безумно ни обича...
"Понякога те обичам. Силно. Безплътно. Неумиращо. Тогава ми се иска да се науча на безразличие."
Не се учи, бягай, бягай далече и помисли нима не искаш някой да те обича силно, безплътно, неуморащо?! Кое е по-хубаво: Да обичаш или да те обичат? Знам, че най-хубаво е да е взаимно!!! Любовта и омразата са силни чувства. Безразличието ранява, убива чувствителните хора. Не се учи на безразличие! Живей, изпитвай емоции, иначе ще ти е сиво!!!
-
Да, безразличието определено е качество, на което много хора искат да се научат...
Вклучително и аз.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Прегръщам те!