Уморена
Докосваш ме. Безплътно. В стрелкащите се атоми кислород, които жадно и безсънно поемам с всяко вдишване, се носи мирис на уморена любов. Уморена, залиняла, изчерпана любов. Взирам се сляпо в рязко набраздените стени. Таваните ми са въпроси. Чудя се, колко неискане трябва да срещне една любов, за да се умори толкова, че дори да няма сили да умре? Кога е по-страшно? Когато отпиваш от чашата, а вече отдавна не ти се пие и ти се гади от всяка горчива глътка, или когато чашата е просто празна и жаждата изпива теб?
Понякога те обичам. Силно. Безплътно. Неумиращо. Тогава ми се иска да се науча на безразличие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Попова Всички права запазени
