УморИ ме, ненаситнице...
Не се препоръчва за хора без чувство за хумор! Весели Коледни празници!
Седеше дон Хуан в кабинета си и четеше пощата си. Какви модерни времена! Едно време дойде пощальон, донесе писма, вестници, каже някоя клюка. А сега с тези технологии... нищо. Седи си в кабинета и натиска копчетата на клавиатурата. Кеф ти вестници, кеф ти поща, абе въобще всякакъв кеф. Та чете донът писмата си и що да види, пише му някаква жена от едно българско селце. Кака Милка от Откровеново. Жалва се от липса на мъжка ласка. Не, че нямало мъже в селото, ама жените били повечко, та докато и дойдел реда... Била загоряла женицата за интимни ласки, не е за разправяне. А загори ли жена за интимност... няма спирка докато не И светне лицето. Фурии. Дочула тя за дон Хуан и му написала.
„Уважаеми, дон Хуан!
Дочух, че във вашата държава се славите като много изтънчен любовник и ценител на женската красота. Бих желала и аз, като една красива жена, да опитам от вашите чудодейни ласки.
С много любов и мерак – Милка от Откровеново”.
Почесал се дон Хуан по прошарената глава, въздъхнал веднъж, втори път...
„ Ей, да му се не види – помислил си – взех да одъртявам, а още ме търсят жените. Обаче как да отида, като доня Маргарита все ме държи под око. Последният път ме заплаши, че ще ми го резне. А аз какво да правя без мъжкото си нещо? Ще ми останат само спомените и бръсненето. Ще взема да и пратя някой от моите приятели. И тях ги бива.”
Прегледал списъка с приятелите си дон Хуан и погледът му се спрял на вечния ерген дон Хорхе. Идеален вариант.
Мина месец от заминаването на дон Хорхе. Дон Хуан отново се беше потопил в сивото си ежедневие. Закуска, кафе, бърз секс с доня Хуанита, интернет. Обяд, кафе, сън, следобеден секс. До вечеря на терасата – питие със спомени. Вечеря и отново секс със донята. Сивотааа... нищо чуждо и разнообразяващо.
Та месец след като замина приятелят му, дон Хуан отново четеше писмата си. И що да види. Цели две от тази Милка. Отваря първото И.
„Здравей, дон Хуан!
Искам да ти благодаря за подаръка, който ми направи, изпращайки ми дон Хорхе! Какъв мъж, какъв любовник!!! Кавалер, изтънчен... И как красиво ми вика – доня Милагрос. Не е като нашите селяни, да ни награбят и хайде в жакузито или в сеното. После надуват доволни бузи в кръчмата. Този мъж е чудо неземно. Едвам го опазих за мен си. И в оназ работа го бива. В секса, де. Ама ти няма да ми пратиш някой не добър. И ме научи да танцувам вашите танци. Това фламенко, танго... едни все изтънчени. Зяпат ме сега мъжете как въртя фустата на дансинга. Че по-рано все кючеци... нали - да им друсам гърди пред очите. А моите, дон Хуане, са като дини големи и сочни. Който ги е опитал, все за тях бленува.”
При тези думи дон Хуан се облиза като котарак и се попита:
„Що за балканско село, където мъжете са истински мъжкари и редуват жените си я в джакузи, я в плевнята на сеното...”
И му се прииска и той да се зарови в тези дини. После се сепна и продължи с пощата си. Отвори второто писмо от Милка.
„Здравей, дон Хуан!
Пиша ти това писмо с рекламация. Мина още един месец и дон Хорхе взе да сдава багажа. Започна да се отклонява от задълженията си. Иначе храня го, спи редовно. Само че вече не танцува, сенки под очите и заслабна. И онази работа не върши както трябва. Претупва и заспива. Оставил ме е само с един път на ден. А вчера, докато отидох до магазина и се върнах, него го няма. Избяга серсеминът. Ох, нещастната аз. Как ще погледна жените в село? Че и реда при мъжете изгубих. Пращай друг, че няма живот...”
Посиня от яд дон Хуан, позеленя.
„Негодник такъв – изруга по адрес на дон Хорхе – да петни честта на истинските мъже. Поне да беше я излъгал нещо и да си иде. А той избягал... Край с приятелството ни!”
Звънна един телефон и изпрати към доня Милагрос нов любовник. Французинът Ивес.
Минаха обаче два дена и отново получава писмо.
„Здравей, дон Хуан!
Ох, клетата и нещастна аз! С моя си пусти късмет. Пристига при мен мосю Ивес. Елегантен и красавец. Не се бавихме. Направо го въведох... в себе си. Ей, това френският език бил очарователен. Какво изящество, какъв талант. Страхотия. Кавалер. И все ме пита – мадам Милка щастлива? ... Щастлива ли? И ще пита... че аз не помня тъй да ме е любил някой. Хубаво се хваля, дон Хуан, ама завистливо око ли ни погледна, не зная. Излизаме да го разведа из наше село, на кметя Ваньо да го покажа. И минаваме през двора на пряко. Обаче докато сме се опознавали, преваляло. И дворът целият хлъзгав. Вървим и мосю Ивес като се подхлъзна и се строполи на земята. Изрева страшно. Брей, мамка му! На органа ли си седна, бе! – го питам. А той се държи за устата и мучи като гладно теле. Като ги отвори и що да видя, прехапал си езика. Ами сега що? Тъкмо се зарадвах на нов вид любов и ей ти нещастие. Смили се над мен, дон Хуане! Пращай друг! До гроб ще те благославям!”
Поклати пак глава дон Хуан. Замисли се за късмета на непознатата жена. Но прелисти тефтерчето и се спря на поредния любовник, който щеше да И прати. Ето един, който е близък до нейната душа. Руският богатир Серьожа. Вдигна дон Хуан телефона и набра номера му...
Мина отново един месец на спокойствие и сивота. И отново получи писмо от сеньора Милка.
„Здравей, дон Хуан!
Сигурно ти омръзнах с моите писма, ама какво да правя, като все полуфабрикати ми пращаш. С дефекти. Прати ми цял фабрикат, бездефектен. Да ми стопи лагерите, акъла да ми изкара. Да ми начеше сърбежа, че полудявам вече.
Да ти разкажа за Серьожата. Харен човек. Здрав, як като скала. И в онази работа мощен. И нещото му сякаш оръдието на танк. Стреля безотказно. Като дойде и ме видя, само плесна с ръце и рече – Ой, мама! Это, называется женщина! Ама че ми стана драго от тези думи! И като за беля нито една от жените да чуят. Орисия! И като ме хвана, че като ме тръшна... То не беше на земята, то не беше на кревата. Абе където се сетиш. Една седмица не станахме. Само вода пием и се любим. В края на седмицата ходех на оверлог из стаите. Обаче ми хубавоооо...!!!
Викам и него да го покажа из село. Щото нашите селяни, като минават покрай къщи, слушат само охкане и пъшкане. Та да видят истински мъж и любовник. Излизаме и тръгваме. За зла беда (пак ми завидяха сигурно), минаваме покрай „Пеперудите”. Така се казва нашата кръчма. Чуваме - събрали се и купонясват. Серьожата като чу песни и ме завлече вътре. Седнахме и той като опита от нашенската ракия и край. До тук бях. Защо не ми каза, че пиел така. Една седмица не изтрезня. Като се свести, пак ме взе на щурм за седмица и после пак наливаше. Е, да, ама на мен ми трябва мъж да ме работи, а не за интериор в кръчмата. Отпратих го, дон Хуане.
И сега съм тъжна... и загоряла. Ох, как съм... И ми се върти една мисълчица из гънките на тялото. Вместо да ми ги пращаш разни там, що не вземеш да дойдеш ти при мен. Ей тъй, да ми покажеш нагледно за какво те хвалят и търсят. И аз ще ти се отсрамя. Хубаво готвя, дон Хуане, и някои работи ги умея. Хайде, помисли и ако си мераклия – идвай! Всичко ми е отворено за теб. Кака Милка (Милагрос) – настоящая женщина.”
Замисли се дон Хуан. Що да стори? Вечерта си легна, отчете се при доня Хуанита. Обаче не можа да заспи. Стана, отиде до бюрото и написа писмо на един лист.
„Скъпа моя Хуанита!
Оставям те за известно време. Ще посетя далечна земя. Реших, че и други жени имат правото да бъдат щастливи. И аз също на стари години да опитам меда от друг кошер. Знам, че ще се ядосаш, но какво да сторя? Обичам те, но обичам и чуждите жени!
Прощавай и дано някога пак се съберем!
Твой любящ съпруг – дон Хуан”
После си взе куфара, запали колата и замина.
p.s. Този разказ няма нищо общо с действителността. Неговото предназначение е единствено и само за настроение.
© Христо Костов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ами и аз да се наредя на опашката за един Дон Хуан, че фанах вече да префтасвам.
)))) -
А сега се изтрепете де
Споко, пускате ми - КОМ - и аз ви се пускам
Подаръци ще има за всички от сърце,
в жакузито, в сеното, ще пляскаме с ръце.
Либоф да има! -
Гиди мискинино недьен! Нали си вече командирован бре? Аз на кого оттук нататък да се жалвам - на арменскио поп ли???
-
Ей сега пускам един "КОМ" Да е облечен като дядо Коледа, ако може!
-
Ани, Люска, благодаря ви!!!
Люска мейла му е - Дон Хуан@женкар.ком
ком - значи, че се командирова по заявка
Целувки!!! -
Първо ми трябва мейл адреса на дон Хуан
Второ- Милка ко са уплаква, хич не е лошо у джакузити, после у сеното
Трето- Развесели ме много, Ице! -
Разсмя ме в празничната вечер, Христо!
Поздравления!!! -
Благодаря на всички за чудесните пожелания!!!
Весели празници и на вас!!!
Целувки от сърце и с много обич!!! -
ЗА МНОГАЯ ЛЕТА, ИЦЕ, БЪДИ ВСЕ ТАКА ИСКРЕН, МЪДЪР, ВЕСЕЛ
И МНОГО, МНОГО ЩАСТЛИВ!!! -
Честит Имен ден, Ице! Нека слънцето не залязва в очите ти! Бъди все така усмихнат!
-
Честит имен ден и от "ненаситницата" Моето пожелание пътува вече към теб Мислех да го публикувам като поздрав към всички Христовци, но в крайна сметка се получи твърде, твърде лично Като за пред хора - безброй много целувки и усмивката никога да не слиза от чаровното ти лице!!!
-
Честит имен ден и от мен и весели празници!
-
Весела Коледа и Честит Имен Ден, Христо!
Пожелавам ти много здраве, усмивки, жизнерадост! Празнувай! -
Честит Имен Ден и от мен, Ице!
И Весела Коледа!
Да си жив и здрав! -
Създаде ми много настроение.
-------------
ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!
Живо и здраво да е името ти
и ти да го носиш със здраве
много, много години!
с обич за теб, Ице. -
И аз чакам продължението! Разсмя ме искрено! Да ти е честито името!!! Да си жив и здрав и да ни радваш с веселите си послания! Да ти е щастлива и закачлива Новата година и да си все така вдъхновен и мнооого "опасен".
-
Благодаря ви, момичета!!!
Весела Коледа на всички и спокойна нощ!!!
Целувки!!! -
Определено създаваш настроение!
Поздрави, Христо!
Весели празници и много усмивки! -
А така да му мисли дон Хуан ахахахах какво го чака
Поздрав Ице за доброто настроение!!! -
Ееее, продължение...
Че дон Хуан е останал без сили как да пише?
Благодаря на всички и весели празници!!!
Целувки от сърце и с много обич!!! -
Леле, дон Хуане, ти си бил скрита лимонка, бре!
Ама и тя, нашата Милка... е, то чуваме, кога минаваме покрай къщата и, ама сега чак разбрахме че си бил ти и че я няма ни на мегдана, ни у "Пипирудити" - то заради теб било!
Айде, най-накрая си намерихте майсторите, нали?
Прегръщам те!
И ти желая Весела Коледа!!! -
а дали някога ще разберем дали е оцелял човечеца???
Поздрави Ице, благодаря ти за порцията смях!!! -
И аз ще чакам продължение...
-
Благодаря ви!!!
Целувки и весел ден!!! -
Страхотен си! Аплодисменти!
-
Благодаря ви!!!
Целувки и лек ден!!! -
Ами, създавате го с тази поредица, с Миличка. Браво, Ице!!!
-
Поздрави!Интересен разказ!
-
Какво ти настроение, смях и пак смях. Страхотен си!
-
Поздрав!!!
Наистина ме развесели!!!
Доста увлекателно четиво!!!
Браво! -
Малеее... то голям сърбеж, бе човек, начесване няма. Дано Дона да я начеше, та да миряса селото, че и Донята сигурно го чака на легло горката. Умрях от смях. Поздрави!
-
Поздравления за веселия разказ ДОН ХРИСТАКИ
-
Благодаря ви!!!
Еее, не много голям - само 180 см. височина и 70 кг.
Милке, какво продължение? Че като е дошъл при теб и му вземеш силиците - мислиш ли, че ще може да пише?
Целувки!!! -
Леле, Христо, разнебитих се от смях! Голям си талант, братче!
-
ХахаИ от мен!Всички чакат продължение,та и аз!Поздрави,всичко ти иде отръки
-
Благодаря ви, момичета!!!
Радвам се, че сте се забавлявали!!!
Целувки и приятна вечер!!! -
Уеуееее... (превод-Лелеее ) Гледам - и не вярвам на ушите си... Слушам и не вярвам на очите си... Гиди маскара с маскарата ти недьен! Как описваш ти как` си Милка бье? (по вашенски - Милагрос) А? Загоряла женицата,А? Кой е загорял бре мискинино??? На как` ти Милка в безпринципния живот има един единствен девиз - "Колкото повече, толкова повече" Че ти такава хала срещАл ли си, бре? Аз кво съм виновна че стоката е дифектна - троши ми се в ръцете??? Гиди... ай да не казвам...
Страшен си Ице изкукуригах от смях Поздравче, целувчица и...*** Ще продължим ли одисеята? -
Ми като си го написал така увлекателно как да не му дойде настроението на човек Поздрав!
-
Ха!- чакам продължението. - поздрав!
-
Неизчерпаем си на идеи!
Поздрави за развлекателното четиво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
