Уморих се
Уморих се да бъда предавана, точно от хората, в които най-много съм вярвала. Уморих се да търся своето щастие сред непознати места и по стръмни улици, а все да го няма, все да не идва. Уморих се да крия тъгата си, зад очи привидно усмихнати със ослепителен блясък. Уморих се да слагам маската на безразличната и безчувствена жена, а вътре сърцето ми да се разлага, да боли и да ми напомня, че аз съм сама. Уморих се на всички добрината си да раздавам, само защото трябва да е така. Да давам всичко от себе си, а в замяна нищичко да не получавам. Да подавам все ръка, за да помогна, а после точно този човек да ме бутне в калта. Уморих се да вярвам във хората. Уморих се да се надявам на любовта. Уморих се стени в мен да изграждам, да се крия зад тях и да се опитвам сърцето си да вледеня. Уморих се от фалшиви усмивки, от нощи, потънали в плач и самота. Уморих се от дни, привидно красиви, а в мене животът е картина с надпис: ''Грозота''. Уморих се да бъда предавана, да обичам все аз до полуда. Уморих се да страдам отчайващо, а истината да е някаква заблуда. Уморих се да крия себе си зад измислени образи, зад престорено щастие.
Уморих се. Как искам да съм себе си, но в хората как да повярвам отново... как раните да загърбя и да се доверя?!?
© Лилия All rights reserved.
Вникнах в думите ти и там открих и себе си. Животът е изпълнен с трудности и разочарования, но въпреки всичко, трябва да се изправим на крака и с още по-голяма сила да продължим напред.
