Събота е.
Прекрасен слънчев ден. Птиците от сутринта се надпяват. Розата пищно е разцъфтяла и майските бръмбари се любят в цветовете й. Черешата вече се червенее и въпреки, че достъпът до нея е труден, ниските клони са оголени.
Съседът от ляво е пуснал музиката "до дупка", но и това влиза в очарованието на деня.
А той препуска бутайки слънцето към залез.
Но винаги има изненади. Понякога прекрасни, понякога не чак толкова.
Навън, из двора съм и внезапно ме срязва силна болка. Сякаш някой забива сабя в слънчевият сплит и върхът й излиза от гърба ми. Болката е нетърпима. За миг загубвам съзнание. Окопитвам се и бавно се прибирам в стаята. Упътвам се към леглото, но на вратата се почуква и без да дочака отговор влиза съседката.
- Здравей, кукло – се провиква, но виждайки физиономията ми млъква за част от секундата.
- Какво става, момиче -
пита въпреки, че е три години по млада от мен. Не дочаква отговора ми.
- Ела, ела седни, че като те гледам ще се сринеш.
Хваща ме за ръката като малко де ...