Усещане за... (4) - трета част
Попиваше жадно влажния, есенен въздух, засъхналите вече листа нежно шумоляха под равномерните му стъпки, студените лъчи на слънцето премрежваха погледа му, който бавно обгръщаше жалките останки от отминалото вече лято...
„Трябва да го преодолея!“ - опита се да се окуражи той.
Сам, много добре осъзнаваше, че е по-лесно да го каже, отколкото да го осъществи.
Промяната в него струеше отвсякъде и знаеше, че е готов да продължи пътя си някъде напред - без посока и без мисъл за обвързване, но и без отчаянието на един губещ човек.
Всъщност - той не се чувстваше „губещ“.
Събитията от последните месеци го бяха събудили от собствената му летаргия, накараха го да се почувства отново жив, желанието за живот бавно, но сигурно обгръщаше ежедневието му.
Отдаде се изцяло на работата си.
Работеше до късно през нощта с мисълта да забрави и да се съсреодоточи върху кариерата си.
Използваше всеки свободен миг да се разхожда мълчаливо из прекрасните кътчета извън града.
Есент ...