Усетих я!!!
Усетих я!!! Най-накрая и аз разбрах какво значи истинската любов. Дори не вярвах в нея... Не мислех, че наистина съществува. За мен тя беше просто легенда...
Но ето!!! И аз я усетих... Разбрах какво е чувството да ти пърхат хиляди пеперудки навсякъде и да не знаеш как да реагираш. Чудиш се дали трябва да се смееш или да плачеш от радост. Чувстваш се неподготвен и слаб. Защото всеки е слаб пред силата на любовта. Не напразно е казано, че именно истинската обич ще спаси света. Сега и аз го осъзнах. Просто никой и нищо няма значение. Важно сме само аз и Той. Моят красив принц, който успя да ми покаже какво значи да обичаш. Какво значи да чакаш всяка среща с умиление и на раздяла да плачеш.
Всяка следваща среща ще бъде по-красива от предната... По-невероятна и по-запомняща се... А до тогава... Сърцето трябва да се справи. То е преживяло много и знае, че ще настъпи момент на радост. Защото след дългата мъка и тъга винаги се появява лъч надежда и щастие... Нека любовта бъде вечна!!!
© Зорница Маринова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Любовта не е нито наивна нито банална - само чистото сърце може да усети красотата и да се отвори за любовта! Браво Зори - запази любовта в себе си, защото тя грее по-силно от всички звезди и стопля по-бързо от всяко огнище!!!
-
Важен е оптимизма! Браво чудесно е да срещнеш някой щастлив
Успех ти пожелавам от сърце -
Наивно и банално... Хубаво щеше да е ако приказките се сбъдваха, но уви. Не лети прекалено високо, за да не боли много когато падаш. Не, че ти го пожелавам, но в реалния живот става така.
Все пак ти желая да преживееш всеки миг като за последно с твоя човек, и не позволявайте ежедневието да убие вас и чувствата ви!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
като малък виждайки движещата се "сама" количка на батерии и реагираш - бууу бу и се хилиш
на 7 отиваш на училище и си очарован
в пубертета се сблъскаш с любовта ... и пак си ентусиазиран ...
и после нещо друго и пак и пак ...та до смъртта... та сигурно и след нея ...
няма лошо ... то това е идеята на писането да отразиш сблъсака си с околното ... ама ... все тая...
любов да има ...