Устни с вкус на малини
Погледът ти я изпива. Пиян си, но не от халбата с кристално студена бира, която обгръщат пръстите ти, сякаш галят заоблеността на женска гръд. Стъклото се е замъглило от горещината на кожата ти. Париш! Но нямаш очи…
Не и за моите малинови устни. Не и за моите тревисти очи, нито за бледата ми кожа и яркочервени коси. Да, аз не отпивам сластно от чашата със страстно забъркан от бармана „Оргазъм”. За теб тя е като прясно разбъркано „Синьо изкушение”. Отпиваш и пак искаш да пиеш – до дъно без право на празна чаша. И моята чаша е изпотена от скритото желание, кипящо в сърцето ми и сгряващо нежното ми тяло. Имаш ли очи за онази, другата? Тихата, спокойната, но…знаещата и ценящата две неща – свободата да бъдеш себе си и обичта. И двете пазя, но и двете раздавам с широко разтворени пръсти. Готов ли си, да прокараш език по пухкавите ми устни, с вкус на малинов ликьор…Да усетиш свободата и трепета да бъдеш споделен и всичките ти „Да !„ и „Не!” да се сгромолясат в купчината със дрехите ни. Аз съм винаги разсъблечена пред теб, за теб…Напълно и всецяло гола, дори, когато съм облечена. Дишам и се вълнувам. Някъде дълбоко долу в мен пулсира непозната сърцевина. Не познавам вкуса, но осъзнавам горещината и влагата от мислите, които се стичат по тялото ми. Искам и мен да ме гледаш така! Искам! И все пак не излизам от черупката си на спокойна и обикновена жена. Просто статист в залата на страстният ви танц.Тя е прекрасна! Аз не съм нито ярка, нито страстна, но…Бих се потопила във вана пълна с пенливото питие от чашата ти. Бих се изправила пред погледа ти, а по тялото ми още да се стичат бирени мехурчета. Боже! Дори коремът ми тръпне, сякаш вече си поставил ръка върху голия ми пъп и плъзгаш пръсти… Пожар съм! И огнена малинова роса! Прокарвам връхчето на езика си по тръпнещите ми устни. Дълбоко в същността ми вилнее нестихващото желание. Дали ще си останеш просто мечта? Или ще опиташ вкуса на бирата, стичаща се по извивките на сгорещеното ми тяло?
© И.К. All rights reserved.
. Благодаря!
