- Носиш ли ги?
- Да… дори и парите, които ти заех миналия месец. Цялата сума е тук.
- Най-накрая... Добре, ето ти твоето.
Замръзналите й пръсти поеха пакета и го мушнаха в джоба на дългото й яке. Дъхът й стигаше само за да въздъхне, не да диша.
- Защо го правиш?
- Защо правя кое?
- Защо се друсаш...
Очите й светкавично погледнаха човека пред нея.
- Нима се оплакваш? Би трябвало да изпълняваш „Танца на радостта”, снабдявам те с пари.
- Не си и помислям да те отказвам. Питам те.
- Всеки свой клиент ли разпитваш?
- Не. Но щом искаш, запази истината за себе си. ...