4 мин reading
Имало едно време… Хм, това май не е добро начало. Нека се изкажа по следния начин: имало едно време в бъдещето, където самото то не било представено в най-добрата му светлина. Ще се постарая да ти го опиша точно както ми го разказаха, а ти се помъчи да си го представиш: навсякъде царяло сивота, единственото, което можело да зърнеш на стотици километри били само различни нюанси на сивото, сиви стоманени сгради с най-различни причудливи форми, опушено сиви подобия на жилища, пепелно сиви поляни, както ги наричали те, там в бъдещето: „зелени площи”, и притъпено, сивеещо небе или по-точно, някаква негова пародия, защото това не било истинско небе, а само огромен прожектиран екран с още по-сиви облаци, които дори не се движели, а стояли пасивно, опнати върху сивия купол, наречен небе. И хората там били различни, едни такива странни, единаци, вървели напред и гледали някъде пред себе си в далечината, сякаш виждали собственото си бъдеще, което представлявало един безспирен поток от рутинни дн ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up