В безсъница среднощна ...
В безсъницa среднощна ... С години спя малко, на пресекулки ... И сънувам, за секунди сън дори ... Бушуват в мен емоции неспирно и носят ме, къде ли не, с тях литвам ... А ме спохождат и какви не мисли ... Но най-вече спомени, преди всичко ... ........................... От моето детство - зима, сняг вали ... У нас е топло, печката все бумти ... След пързалките навън и игрите, с двете ми братчета, четем си книжки ... И тъй край мама, татко - заспиваме ... А пък утре пак сме на училище ... За нас, децата, бе време щастливо ... Слава Богу, след не малко години, израстат също с топли грижи синът, a после неговите дъщерички - вкъщи и в училище, навън с игри ... ........................ Но сега, някъде се вихрят войни ... Там, как да са щастливи дечицата ... Когато над тях бомбите прелитат, не знам, гушкат ли се в родителите ... И къде може да спят, вън е зима … С какво ли се хранят, дали са сити ... Но знам – някои, не познали игри, ни книжки, бомбен трясък ги убива ... От безпомощност ми иде да вия ... Защо - блъскам си главата, мислено ... В новия наш век, Божия гняв какво тъй предизвика и кой го причини ... Дали не е вината колективна ... Да, грешни, дори прегрешни сме ние ... А спасението ни е - с добрини ... Със съпричастност, с любов, от нас всички ... С вяра, с покаяние ще дойде мир ... Дай Боже, моля се и силно вярвам ... Той ще се смили и пак ще ни спаси ... Но, всичко стихва – с молитви заспивам … ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved.
