В бърлогата на серийния убиец
Запознанство с ада
Една седмица в ада, или три дни, а защо не и една година? Нямаше как да знае... Помещението, в което се намираше беше под земята (поне така мислеше), естествено за прозорци и дума не можеше да става, а слабата крушка, която светеше в средата на помещението така и не угасваме. Нямаше просто начин да изчисли откога е тук.
Отново превъртя лентата на спомените. Тъмната нощ, очакването на поредния клиент, кърпата пред лицето, смрадта й. После... после се събуди тук... Ужасът когато осъзна, че е окована с дълга верига за левият крак, която я свързваше като пъпна връв с каменният под, покрит с пластове нечистотия (подозираше, че голяма част е от кръв, а за останалото не искаше и да мисли).
После виковете й... запознанството... Тя не беше сама... Другата бе в същото състояние като нея, но така и не спомена своето име. Явно се бе предала отдавна на лудостта, и единствената дума, която чу от устата й, и то повтаряна многократно бе: "Томболата"...
Несъзнателно Ани отново впи поглед в съкилийничката си. Полуголото и покрито с мръсотия същество беше клекнало на пода и съсредоточено чоплеше нещо заседнало между зъбите си. Личеше си, че жената е красива, или по-точно, е била красива, защото сега от красивото в нея имаше само бледа сянка. Русата й коса наподобяваше гнездо на луд щъркел, а в сините и очи нямаше и следа от разум. Понякога в продължение на часове единствено помръдването на огромната и гръд подсказваше, че е все още жива... Изведнъж тя рязко вдигна главата си, погледна я и прошепна:
- Казвам се Кати...
Монологът на една изгубена душа
- Кати, да аз, аз се казвам Кати - говорът и звучеше като стърженето на трион върху кост - но името е без значение, името е мъртво така, както сме мъртви аз, Бети, Саманта, Кристи! Всички сме мъртви!
В този миг Ан най-накрая се отърси от шока и проговори.
- Къде съм? - още докато въпросът се носеше във въздуха, тя се усети колко безсмислен е той - Извинявай, аз съм Ани.
- Млък кучко, ти не си Ани, ти си Мъртвата Ани - изкрещя жената срещу нея - Млъкни и ме слушай, слушай ме и мълчи, мълчи, мълчи, мълчи. Ако слушаш и не говориш тогава и само тогава ще научиш истината - Ан тъкмо се канеше да се обади отново, но интуитивно реши да послуша съвета и. Можеше наистина да научи нещо важно, а това си заслужаваше цената да запази и без това безсмислените си думи за себе си - Тук винаги сме по три. Винаги! Освен, когато сме две разбира се. И всички сме мъртви! Всички сме мъртви шибани кучки! Разбираш ли, какво ти казвам? Ти се разлагаш, но още не го осъзнаваш. Още не си участвала в Томболата! Още си себе си! Аз съм тук. Бети, Сами, Кристи също бяха тук, но аз само съм сега... и ти... Виж другата верига. Когато в нея има още един труп, тогава следва Томболата, а после... после труповете тук са с един по-малко, и пак идва друг, пак Томболата, пак два трупа тук... Следваш ли ме? Три трупа, Томболата, два трупа тук. И пак, и пак, и пак... Три, две, три, две... и Той... и Томболата... и неговите игри... и късмета при Томболата... и сцената след нея... Всеки път различна, а Той се смее, смее, смее... и кръв, и огън, и желязо се сливат с плътта... И пак сме две, и пак идва следващата мъртва... Само аз изпратих три мъртви, но Бети казваше, че е изпроводила девет, а Той, Той промени играта... Един ден просто каза, че математически Бети не може да съществува още, извади ножа и... този път нямаше Томбола... Скоро след това дойде ти.
Дрънченето на веригата спускаща се от тавана прекъсна монолога на лудата. Ани вече знаеше, че по този начин пристига храната - в кофа. По същия метод, с друга такава се поддържаше хигиената... Мразеше до болка чувството, когато под натиска на биологичните процеси на тялото си, се налагаше да я ползва. А откакто бе на това място, онзи изрод само два пъти я бе изтегля...
Третият жив труп
Времето сякаш беше спряло, а в същото време имаше чувството, че са минали години откакто бе тук. След произнесения несвързан монолог, лудата така и повече не проговори, с изключение на случаите, в които споменаваше неизменната Томбола.
Ани така и не разбра за какво се отнася този израз, но беше сигурна, че е нещо ужасяващо и не искаше никога да го научава.
И тогава нещо в обстановката се промени - една част от стената плавно се отмести, разкривайки силуета на огромен мъж, носещ обемен чувал на своите рамене... който обаче имаше коса... С неописуем ужас Ан разбра, че това не бе друго, а жена, оказала се явно, като нея, на лошо място в неподходящ момент.
Мъжът с лекота хвърли тялото й на пода, а после сякаш лениво се захвана да постави третата верига на левия й глезен. В движенията му имаше рутина и спокойствие, което издаваше, че тази операция му е позната до болка.
Ани разбираше, че е безполезно да крещи, но това не попречи на писъците и да огласят гръмотевично злокобното помещение. Силуетът намиращ се само на няколко метра от нея дори и не трепна. Просто продължаваше да си върши работата.
Няколко минути по-късно явно привърши, защото изправи колосалното си тяло. Тогава съвсем неочаквано Кати промълви.
- Томболата - маниакът сякаш замръзна, после сякаш с механично скърцане се обърна към тях и тя за първи път видя лицето му. Той се усмихваше.
- Да, мила, утре ще е... Жалко за новата, нищо няма да разбере, но ако тя е Избраната, ще има късмета да научи - казвайки последните думи, мъжът отново им обърна гръб и излезе.
Стената отново плавно се върна на своето място, а Ани изумено установи, че е спряла да пищи, а и май и да диша... Господи, какво красиво лице, а каква личност го ползваше като маска...
Томболата
Новата все още не показваше признаци на събуждане, и само равномерното повдигане на гърдите и показваше, че е жива. Беше красива жена на около 30 години, с черна коса и изящни черти. Ани почувства огромна жал към нея. Сълзите и попиваха в земята, а тя оплакваше едновременно и себе си, и всички останали, които без съмнение, не бяха малко, доживели края на жизнения си път в този кошмар.
Тогава стената отново се отвори. Кети изквича като куче и падна на пода, забивайки главата си в него. Звукът беше адски силен и прозвуча като камбанен звън в неголямото помещение.
Когато Ани отново погледна изрода, тя с изненада видя, че в ръцете си той държеше две стъклени сфери. Едната изглеждаше празна, а другата сякаш бе изпълнена с някакво бяло вещество.
- И така, дами - гласът на маниака прозвуча учудващо меко - време е за Томбола. Сега ще разясня и правилата... В първата има три листчета, като на всяко от тях е изписано името на една от вас. Първо ще тегля от нея, но с отварянето малко ще се позабавя. Както се казва, тръпка да има - ехидният му смях отекна в стените като мазна слуз, стичаща се в олук - В другата има сто листчета... На деветдесет и девет от тях е записана участта на изтеглената печеливша, която ще има щастието да посрещне тук, с дейното мое участие... А на стотното пише... Свобода... Разбрахте ли ме мои прекрасници?
Въпросът остана без отговор, а в ума на Ани отекваше страховито само една дума...
- И така. Време е шоуто да започне! - смеейки се, но в същото време и някак тържествено, мъжът бръкна в сферата, която на пръв поглед изглеждаше празна. После без никакво бавене с другата си ръка повтори движението в другата, но този път се позабави.
Ани забеляза как пръстите му, като крака на паяк сновяха из стъклената съдина. Тя хипнотизирано ги гледаше, защото в тях се криеше съдбата на една от тях. Думата Свобода продължаваше да ечи в ума и...
Изродът най-накрая извади ръката си, но вместо да отвори листчетата, ги постави на земята и спокойно излезе през плъзгащата се стена. Каменният зид отново се върна на своето място, а младата жена ужасено, но и с надежда гледаше двете малки бели петна на пода...
Но времето течеше, а с него надеждата все повече намаляваше. След часове на чакане в нея бе останал само ужасът, докато Кати дори не мърдаше от мястото си, а новата жертва така и не показваше признаци, че ще се съвземе скоро. А часовете продължаваха да се нижат...
Изведнъж стената отново се отвори. Маниакът с бавни крачки се насочи към мястото, където съдбата им го чакаше. Усмивката на фалшиво-нежното му лице с нищо не издаваше, че чувства напрежение.
- И така, дами. Избраната късметлийка... Това си ти... Ани - писъкът и разряза като бръснач въздуха - А съдбата ти е - очите на звяра леко се ококориха - Свобода
Монологът на маниака и теорията за тигъра
Казвайки тези думи мъжът просто се обърна и излезе. Ани не знаеше, какво да мисли, а и без това в ума и ечеше повтаряйки се до безкрай, и заемайки целия му обем думата Свобода.
Изведнъж от унеса и я извади рязко дръпване за левият крак. Обръщайки се тя ужасена видя как веригата плавно изчезва в стената. Въпреки писъците и, само минута по-късно тя бе принудена да опре тяло в покрития с мухъл и плесен зид. Тогава някакво скърцане и подсказа, че нещо се случва, а когато стената започна да се завърта тя разбра и какво е то...
Секунди по-късно пишейки, Ани вече не беше в познатото и помещение, а в една малка стая. Срещу нея в мрака проблесна огънчето на запалена цигара.
- И така, скъпа - тихо, но режещо прозвуча познатия глас - имаш точно 3 минути да се навикаш, после почвам аз! Прекъснеш ли ме дори само веднъж, и то дори с по-силно дишане, отново се връщаш при сестричките си, и участваш веднага в новия тираж на Томболата. Разбра ли казаното, кукло, защото няма да повтарям?
Мълчанието и беше по-ясен знак от всеки отговор. В този миг тя разбра, че може би имаше шанс да живее, и мамка му, ако се провалеше. Беззвучието се проточи като безкрайна влакова композиция, пътуваща към ада...
- И така - гласът му едва не я накара да изпищи отново. Спря я само разбирането, че това ще я върне в стаята на труповете, както я наричаше Кати - Ти си голяма късметлийка. 17 години, 65 участнички в моята игра и... ти... Всъщност при шанс 1 към 100 това все някога щеше да се случи, но все пак ме изненада, но такива са правилата на Томболата. Слушай ме внимателно! Ти ме видя, затова и само ти можеш да ме спреш, но дали ще успееш? Не вярвам, скъпа, наистина не вярвам. Аз съм леопарда в мрака, сянка в тъмното, демонът, който не оставя следи. Пробвай се да ме хванеш, но когато разбереш, че това е невъзможно, не съжалявай! Просто запомни съветите, които сега ще ти дам, и ми бъди благодарна за тях. Ти видя моя дом, храни се на трапезата ми, беше ми скъп гост - при тези думи Ани едва не извика от погнуса. Спря я само инстинкта и за оцеляване - затова мисля да ти обясня няколко неща за живота, и то най-вече за твоя живот. Скъпа, зарежи проституцията. Курвалъка е шибана и рискова професия. Не знаеш, колко рискова дори - при тези си думи маниака сякаш се усмихна, или поне така си помисли тя - Знаеш ли - последва няколко минутно мълчание - Аз съм хищник и затова познавам законите на лова. Не случайно ти казах, че съм леопард. Районът на този красавец обхваща десетки и стотици квадратни километра, но той никога не е сам в него... На територията му ловуват още вълци, лисици, чакали. Да, той е по-силен и свиреп от тях, но и те се хранят с месо... Сещаш се, какво искам да ти кажа, нали съкровище. Отдавна съм в този бизнес, но - с учудване тя видя, или по-точно, усети, някаква несигурност в съществото пред себе си - допреди няколко години смятах, че съм върховния хищник на своята територия, докато... не разбрах, че тя всъщност е само част от тази на Тигъра... Та това исках да ти кажа. Не забравяй, че в природата има месоядни зверове. Понякога те са чакали, друг път вълци, леопардите са смъртоносни, но тигрите... никога не пропускат...
Неочаквано огънчето на цигарата мълниеносно се устреми към лицето и, а в следващия миг Ани усети неописуема болка под дясното си око. Единственото, което спря писъка и беше желанието да живее...
Развръзка
Животът постепенно възвръщаше почти изгубените си позиции в изтерзаното тяло. Ан усещаше, че е в болница, а това означаваше, че наистина е свободна. Все още не можеше да се движи, нито да говори, но вече долавяше тихите звуци от околната среда, както и надушваше специфичните миризми, характерни за всяко болнично заведение.
Оставаше и само да чака, а после... само да възвърнеше говора си, както и контрола над една от ръцете си, щеше веднага да поиска лист и молив... 65 жертви - цифрата отново я шокира... Време бе това безумие да приключи! А също така и тя да спре да продава своето тяло, и да се завърне отново към първата си професия.
В пейзажите никога не бе успявала, но портретите бяха друга работа. А това, че никога не забравяше лица, които я бяха заинтересовали, беше част от тайните на тази и дарба.
Знаеше отлично кое такова щеше да бъде първата и творба след години, в които не бе поглеждала към Музата си.
Една сълза бавно се прокрадна под единия и затворен клепач. Съзнаваше отлично, какви щяха да са следващите и творби - десетки контури на лица, които щяха безвучно да пищят, искайки да намерят себе си, а между тях... Нейното, това на Кати и на третата жена - два живота, които бе длъжна да спаси, плюс нейния, който се надяваше, че може да рестартира отново...
Кутрето на дясната и ръка неуловимо трепна.
01.04.2016.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
За клането не знам, но разказът ми хареса и се чувствам длъжен да подкрепя автора.
Малко ми липсваха кървавите елементи, типични за този жанр, но не може да се угоди на всички. Успех! -
Все си мисля, че коментарното поле не е само за суперлативи , а и за градивна критика. Не съм искал да те унижя. Ако така си се почувствал, моля , извинявай! Просто споделих, че "Томболата" като заглавие щеше да внесе съспенс и любопитство у читателя. Извинявай, изчезвам! Оставям те на женската интуиция. Хубава събота и неделя!
-
Сети се сам!
Приеми го за криминална загадка 😊
Разсмя ме, за това ще благодаря! -
За мнението ми за заглавието или за мнението ми за женската интуиция да се извиня?
-
Пер, в конкурс тази творба не участва!
Коментарът ти е нарочно написан с цел унижение на автора.
Изисквам извинение!
Иначе в диспут с теб тук няма да влизам.
! -
Благодаря! Ако участваше, щях да се въздържа да коментирам до края на предизвикателството. Изборът на заглавия е труден и за мен, признавам. Но тъй като правя много редакции преди публикуване, понякога сменям няколко заглавия.
Позата на жертва носи дивиденти, но до някое време. Никой не иска да те гони. По принцип жените са състрадателни, но ако някой непрекъснато си разбива сам носа, за да се изкара бит, те го усещат и.... -
Аз знам - явно искат да ме изгонят от сайта!
Не мълча, не слушкам... Не се плаша...
Всичко е с цел да бъда изгонен от тук, те това е!
Друго обяснени нема, за така клане относно мен 😊
Е, драги мои, нема да стане!!! -
Толкова небивалици се изписаха за този разказ, че...не знам повече какво да мисля!
-
Пер, добре, но разказът вече не участва никъде.
И всъщност...
Да сте жив и здрав.
Толкова от мен. -
"В бърлогата на серийния убиец"... Става за работно заглавие, но не и за завършен разказ с претенциите, че е криминален. Дали е криминален, е друг въпрос. Всяко криминале крие в себе си загадка. Когато авторът ти каже още в заглавието с какво ще те занимава в следващите няколко страници, очакването и изненадата ги няма никакви. Относно "бърлогата". Това обикновено значи скривалище, убежище. Зверовете не носят плячката си в бърлогата си, освен ако нямат малки. Тя е само за тях. Бърлогата имам предвид. Но дори и да носеха, думата "бърлога" се обезмисля след освобождаването на една от отвлечените. Всичко казано до тук ме кара да мисля, че заглавието е експулсивно и необмислено. А ако все пак е обмисляно и нарочно е останало в този вид, това издава някаква несигурност на автора, че ще бъде разбран и затова е разказал разказа още в заглавието. Смятам, че "Томболата" е много по-итригуващо заглавие за този разказ.
-
Росалина, този коментар е истински комплимент за мен!
Благодаря от сърце! -
Дори да няма продължение, това е значим разказ, защото разтърсва! Само може да се предполага какво, как и кога...ще се случи. Описанието на бърлогата е потресаващо, но толкова натрапчиво реално, че усетих студената светлина от крушката, миризмите и неистовото желание за живот...Има ли наистина спасение, обаче?!? Ни и ако си преживял всичко това! Възхитена съм!
-
Таня, тъй като виждам, че наистина харесваш много тази творба, а и като цяло, навсякъде, където е пускана е имало купища молби да напиша продължението, смятам, че е време да обясня защо засега не мога да го направя.
То се явява, първо, огромно по обем. Второ, не е нещо, което се пише ей така! Свързано е със сериозни проучвания и то много. От чисто психологически, до архитектурни, та и до инфраструктурата на 2 - 3 града в щатите. И още, и още...
А в някои отношения съм перфекционалист. Седна ли да го пиша, вече ще е сериозно! И не бих си простил елементарни пропуски!
Тоест, това продължение бих писал единствено абсолютно професионално и с пълно самоотдаване на този процес.
За съжаление, не мога да си го позволя. Ако писането ми изкарваше хляба, да, но то ми е само хоби.
С 2 думи, или ще го напиша перфектно, доколкото достигат максимално силите ми, или никога няма да седна и да създам някаква пародия на този си замисъл.
Това е. -
Този разказ повече ми харесва от днешния. Ще се радвам ако решиш да го продължиш.
-
Благодаря, Живка. То принципно всеки човек си има тъмна половина, а творците... все пак са и хора...
-
Във всеки творец има тъмна част,която иска да излезе на листа, разтърсващо!
-
В момента точно си пиша хоръра и не ви чувам...
Пепи, в бърлогата е тъмно... и трудно се излиза от нея...
Бистра, почвам вече да се смея на ставащото.
За компенсация, утре ще пусна първата част на това, което пиша в момента. Може пък да ви хареса...
Благодаря, момичета. -
😅! ще играем на "Ела, Кумчо Вълчо, изяж ме!"
-
Абсолютно! Съгласна с Паленка! И не ще ти дъним ушите, ами не знам какво! Про-дъл-же-ни-ееее
-
Ти дай ключа за бърлогата, сами ще се вмъкнем тогава
-
Искаш, ама няма. Поне за момента.
Обаче вече трети път пускам това и навсякъде ми продъниха главата за продължение...
Ако седна някой ден да го пиша, ще е поради тази причина!
Благодаря, Бистре.
ПП
Ако в момента не съм си насочил мислите към дългата творба, която разработвам сега, може би директно щях да започна следващата част, защото я имам готова в главата. За съжаление съм се насочил вече към този, новия си фентъзи-хорър (който скоро почвам да пускам в сайта), освен това пиша и други творби, водя си живота, и да, ходя и да бачкам, та засега не виждам как в този график да вмъкна и тази история... -
Искам продължение на това!
Много по-добро е от предходното (малко се включвам след края на драмата, ама...)! И както са написали по-долу, наистина държи в напрежение. Значи, как искам тоя изрод да умре в страшни мъки... -
Аз не съжалявам, че го свалиха, Доротея. Правилата трябва да се спазват!
За съжаление продължението не мога дори да обещая, че ще го напиша. Огромно е, като обем, като изисква и сериозна подготовка.
Действието обхваща няколко града в САЩ, има много психология и игра на нерви. Не е като тука, гол екшън предимно.
А иначе го имам готово в архива на моята памет. Но подозирам, че там ще си остане.
Обаче, все пак може би...
Засега обаче ще се съсредоточа на това екшън романче, което съм започнал в момента. Темата ми е от любимите и до дни смятам да пусна първата глава, а после полека-лека и нататък.
Благодаря ти! -
Жалко, че е свалено, още сутринта дадох глас :/ Много въздействащо, наистина, чакам с нетърпение продължението или другия роман, който се заформя 😊
-
Благодаря, Мариана, страхотен коментар!
Доколкото за кримито, явно едно уточнение е нужно, а вече е излишно.
Класическа схема на криминале:
Престъпление - разследване - ракриване
Схемата тук при мен обаче също е често срещана. През цялото време се знае, кой е престъпника и какво е извършил.
Загадката е, как ще го хванат.
А в моята творба това е ясно на 100% смятам. Жената рисува портрета му, както и този на другите две жертви. Споменава ръст и телосложение, които при него също не са стандартни.
Останалото е полицайска работа.
За мен, като разработка по темата, е точно на ръба.
Затова приех без истерии, че падна от него.
Но това, като причина за отпадането вече не ме вълнува!
Срам ме е, че нагло споменах, че творбата не нарушава нито едно условие, а се оказа, че направо съм ги сгазил!
Повече относно това дали е, или не, криминален разказ, смятам да не дебатирам!
И без това ще се върти стара плоча.
Благодаря още веднъж, Мариана! -
Приемам изказаната ти позиция, адаш, защото си е и самата истина!
Благодаря от сърце! -
Мнението на модератора си е мнение на модератора - приема се.
Но и моето мнение е мнение - макар само мое. И го казах. -
Смути, благодаря за мнението.
За мен творбата има подходящ вид и затова забележките ти са ми интересни, но само толкова.
Доколкото, колко е криминален разказът, темата е приключена, става въпрос за етапа, относно предизвикателството.
А в него аз съм нарушил правилата за брой творби. Това е достатъчно основание да бъде отстранена, пък дори и да беше, като от учебник по криминалистика!
Доколкото за съвета да пипна накрая, сякаш не съм го прочел.
Благодаря сърдечно. -
За трилър е интересна идеята, за ужаси липсва още мъничко, но за криминален разказ в този му вид, честно казано и аз не бих го приела, защото реално е незавършен и наистина липсва разследване. Всъщност разказа ми хареса, но наистина си трябва продължение
Според мен малко накрая можеш да пипнеш, след събуждането трябва да има период на осъзнаване. Почти никога, човек преживял подобни травми, не може да мисли логично и трезво, просто е биология на мозъка. -
Благодаря.
Вторият довод за мен е на първо място, не се бях сетил за това.
А е директно нарушаване на конкурсните правила! Спор няма тук!
Важното е, че си направих нужните изводи, и си извадих поуките от случилото се.
Нямам и една претенция относно декласирането!
Напълно е справедливо!
Извинявам се на всички. -
Декласирам произведението. На първо място не отговаря на зададената тема. На второ място това е втори разказ от същия автор. Действително първият авторът го изтегли от участие, но това не променя обстоятелството, че вече участвал в тази тема. На практика участва с два разказа.
-
Кети, моля те, моля те, моля те, недей се ядосва! Пиша ти това като твой приятел! Тук сме в публичното пространство, има много хора, има и правила. Случващото се засега тук е нормално. Има дебат, не обиди и прочие.
Гледай красивото, не дребното. Ти го можеш!
Адаш, благодаря ти, но виждаш ситуацията, можеше да изчакаш решението на модератора.
И всъщност вече е време и за него!
Ще го приема, каквото и да е то! -
Глас...
-
Аз съм от няколко дни в сайта и вече ми омръзна да чета груби меко казано коментари. Какви ги вършите бе хора? 100г ли ще живеете и така ли? Май сте забравили какво пише в началото на сайта? Сайт за лично творчество в, което да излеете душата си. Никъде не пише правила, закони или не знам какво още.... Жалко... дойдох тук с усмивка и да намеря нови приятели. Сега ще кажете - като не ти харесва прав ти път..... Все още с усилие тъпча на едно място.
-
То си е роман, Таня, а сега, в момента пиша един друг такъв, отскоро, стил между хорър и фентъзи. Него съм решил да почвам да качвам полека в сайта, за да имам стимул за цялостната му реализация.
А тази ми идея, живот и здраве, съм я архивирал за когато й дойде времето. -
Ще се радвам ако качиш това продължение тук в сайта да го прочетем. Да видим и Тигъра
-
А сега да отговаря и на останалите коментари, които пренебрегнах (за което се извинявам) заради възникналата ситуация.
Кети, с това споменаване на тигъра, пак улови нещо, а от отговора ми към Таня, ще разбереш, какво.
Таня, разработил съм продължение, ще призная. Но то е доста мащабно по обем и засега съм отложил реализацията. Както се намеква, има и друг сериен убиец, Тигъра. А в продължението... Той е набелязал главната героиня, като освен това лирическият тук в сравнение с него е не леопард... а котенце...
Шефке, нищо не е станало толкова. Я си гласувай и не си разваляй удоволствието от глупости. -
Порчев, ако прецените, свалете и тази творба от предизвикателството.
Това е ваше право в случая, въпреки, че за мен отговаря на конкурса, макар и по нестандартен начин. Но няма да споря, а ще се съглася с мнението ви.
Благодаря. -
Наблегни на "разследва" и ще разбереш разликата
-
Разказът е интересен, но мисля, че е по скоро Ужаси, отколкото криминален. Темата е криминална загадка и нейното разрешаване
-
Няма вариант да я сваля доброволно!
Като стил, е повече трилър, но след обстоен анализ от моя страна, прецених, че отговаря на зададената тема. Има криминален случай, има и разрешаването му, въпреки, че е само намекнато.
Освен това тук вече мога да претендирам, че е написано и стойностно, доколкото позволяват възможностите ми де.
Благодаря ти отново и за това включване, Шефке.
ПП
А в този сайт никога не съм я качвал. Значи и тук съм в правилата на конкурса. -
Продължи го, ще излезе страхотен трилър! Като на Крис Картър и Дот Хъчисън...
-
Добрата новина за мен е, че го прочетох сега, а не вечерта. Тогава сигурно щеше да ме гони тигъра цялата нощ. Харесва ми. Поздравления!
-
Таня, зарадва ме с оценката си.
Шефке, след излагацията ми с предходната творба, реших да докарам тежката артилерия.
Благодаря, момичета.
ПП
Само да уточня, че творбата я имам публикувана и на друго място, но това, както виждам, не нарушава условията за конкурса. -
Браво! Вълнуващо и интересно! Държи в напрежение.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Мартин, благодаря и на теб.
А липсите тук, ги имам компенсирани с лихвите в други творби, но засега, точно такива, не съм качвал в този сайт.