Романтик (Христо Костов)
403 16193
Dec 3, 2007, 10:25 AM

В чуждо тяло 

  Prose » Narratives
2247 0 43
9 мин reading

Посвещавам на всички онези, различни в усещанията си, хора. Нека не забравяме, че те също обичат и са част от обществото ни. Нека бъдем толерантни!


Не се харесвам. Цял живот съм все така. Усещам с цялото си съзнание, че не съм аз. Тялото ми и моето „Аз” са съвсем различни неща.
Още от малка все гледах да си играя с момчетата. Докато другите момичета си караха детските колички с куклите вътре, аз гонех топката или стрелях с дървения пистолет. Когато поотраснах, смених тези играчки с играта на фунийки. Справях се доста добре и винаги бях равноправен член на нашата улична групичка. Родителите ми приемаха това за съвсем нормално. Бяха се допитвали до някакъв доктор и той ги успокоил.
- Когато влезе в пубертета, ще се оправи.
Годините минаваха. Моите женски признаци започнаха да се проявяват. Гърдите ми започнаха да придобиват все по-женствен вид, дойде и първият ми цикъл. Моите приятели - момчета започнаха да се притесняват от мен. Въпреки че аз си останах същата. Щурата и наравно с тях в игрите. Другите момичета на моята възраст вече споделяха своите вълнения от първи целувки, след време и от първия път...
А аз... За мен сякаш това не съществуваше. Момчетата бяха само приятели и нищо. Няколко пъти в дискотеката ме бяха целували, но усещането беше сякаш се целувах с ръката си. Не усещах нищо. Никаква тръпка, никакво привличане.
Когато настъпи времето за бал, моите родители за пръв път сякаш разбраха накъде отиват нещата. Отказах категорично да нося рокля. Бях си харесала един костюм. Сако и панталон. Вярно, дамски, но все пак нямаше да облека роклята, която искаха да ми купят. Поставих въпроса директно „Или костюма, или оставам вкъщи”.
Примириха се след дълги спорове помежду си. Слушах как в другата стая майка и татко се караха и плачех.
- Трябваше да идем и при други лекари. – казваше татко – Сега остава и лесбийка да стане.
- Стига говори така, Милане! – отвръщаше мама – Вера не е такава. Просто дълго е била с момчетата. Ще се ожени и роди и всичко ще си дойде на място.
И още дълго спореха – „Какво, кога и как ще е...”, а на мен ми идваха противоречиви мисли.
Балът не беше нищо особено. Но на другия ден заминахме на морето да празнуваме. Като всички деца и ние се почувствахме изведнъж пораснали. Понапихме се и го ударихме на щур купон. Ресторант и след това в един нощен клуб на дискотека. Понеже момчетата ни бяха по-малко, на баладите танцувахме и момиче с момиче.
На следващата балада ме покани да танцуваме Надя. Тя беше от другия клас. До сега не бяхме общували с нея. Само на едно „Здравей!” бяхме. Облечена беше в полупрозрачна червена рокля, под която прозираха малките и гърди и дантелени прашки. Щом се прегърнахме, аз веднага взех водещата роля в танца. Дали от алкохола или от нещо друго, но ние все повече се доближавахме една до друга. Докато не се прегърнахме съвсем. Танцът свърши неусетно, ала ние си останахме прегърнати. Диджеят май ни видя и пусна втора балада, а след това и трета. След третата вече знаехме къде трябва да отидем. Не се бавихме. В хотелската и стая влязохме като две фурии. Дрехите бяха свалени за секунди. Не спирахме да се целуваме и галим. Този път за мен целувките нямаха онази безвкусност. За първи път усетих какво е истинска целувка. Надя беше майсторка. Оставих се в ръцете и. Целуваше ме и милваше по цялото тяло. Устните и докосваха шията ми, рамената ми. Спускаха се към гърдите ми. Езикът и палаво гъделичкаше зърната. Спускаше се надолу, а ръцете и повтаряха пътя на целувките. Когато достигна до моята женственост, аз неволно поставих ръката си отпред. Надя се усмихна и ме попита:
- За пръв път ли ти е?
Кимнах с глава.
- За пръв път с момиче и въобще.
Надя отмести ръката ми и ме целуна там. Хареса ми. Продължи да ме целува. Усетих как езикът и се включи в ласките. Обхождаше ме цялата. Не остана място пренебрегнато. Беше невероятно усещане. Хиляди светлинки светнаха в главата ми. Там долу нещо се запали... и последва най-приятното усещане, което съм имала до този момент.
Надя се пресегна и извади от сака си една чантичка. Отвори я и извади черен силиконов вибратор с тестиси като на истински пенис. Бях виждала такъв само в еротичните вестници на градския павилион. Беше закачен на колан. Надя си го закачи на кръста. Намаза го с някакъв гел и го постави на входа на вагината ми. Натисна леко и... после с по-рязко движение ме направи жена. Наведе се и ме зацелува с нова настървеност. Отново почувствах възбуда. И отново почувствах онзи взрив от светлина в съзнанието ми.
На вратата се почука тихо. Отвори се и влезе Деян, приятелят на Надя. Обезпокоен от отсъствието и, беше тръгнал да я търси. Когато му казали, че е излязла с мен, я потърсил в дамската тоалетна. После дошъл до стаята. Но не влязъл веднага. Дочул стоновете ми и изчакал дискретно отвън. Надя го погледна, а аз опитах да се прикрия.
- Недей, Вера! Искам да ви гледам как се любите. – помоли ни той.
Надя продължи. Аз все още не можех да го приема, но ласките и скоро ме накараха да забравя, че Деян ни наблюдава.
Той беше полулегнал на другото легло. Отнесохме се и този път и аз не останах пасивна. Включих се с целувки и милвания по тялото на Надя. Телата ни лудуваха. Изведнъж усетих как още две ръце се включиха в играта ни. Деян се беше съблякъл и застанал зад Надя. Извих глава настрани и го видях. Имаше не голям, но достатъчно възбуден член. Вкара го в Надя и започна да я люби. Бяхме странна (поне за мен) гледка. Надя в мен, Деян в Надя. Свършихме почти по едно и също време.
Повече обаче не слязохме в дискотеката. Любихме се до насита. За пръв път ме люби и мъж. Деян не отстъпваше на Надя по нежност в ласките, но не видях онази светлина, когато свършвах.
На следващия ден се прибрахме и пътищата ни се разделиха. Записах се да следвам и след няколко години като млада учителка се върнах в родния си град. Започнах работа веднага. Отдадена на нея, не се сещах за нищо друго. Не обръщах внимание на ухажването на младия си колега, Владимир. Изпращаше ме всеки ден до дома с надеждата да се получи нещо между нас. Но в мен всичко мълчеше. Родителите ми постоянно и те ме засипваха с въпроси. „Кой е, откъде е, какво има между нас?”. Въпроси много, но главното не излизаше от сърцето ми. Въпреки това ходихме няколко пъти с него на ресторант. Там той ми призна за любовта си. Тъжно ми беше да го гледам. Не беше лош човек, но не посмях да му кажа, че съм щастлива единствено любейки се с жени. Че в годините на следването интимните ми партньори бяха именно жени. А първият и единствен мъж в живота ми си оставяше Деян. И приятелката му беше тази, която отне девствеността ми...
Премълчах... и това беше грешката ми. В малкия град нямаше кой да ме разбере.
Съжалих го. Съжалих и родителите си. Оженихме се след няколко месеца. Владо ме обсипа с цялата любов, която съществуваше на света. Но в моето сърце освен признателност и уважение, нямаше друго.
Дали заради моето увлечение по жените или просто физиология, но дълги години нямахме деца. Може би и той да беше причината. След едно посещение при лекар той не издържа и попита:
- Вера, да не би да си правила аборт като студентка и от това да не може да забременееш?
- Не, Владо, не съм.
- Кажи ми, моля те! Ако е така, то поне нека знам. Няма да се сърдя, това е бил животът ти преди мен.
След дълго размисляне аз му разказах всичко. Владо остана като попарен. Можеше да приеме всичко друго, но не и това. Консервативното му възпитание не го позволяваше. На другия ден се изнесе от апартамента ни. И до вечерта донесе молбата за развод. Не искаше нищо. Оставяше ми всичко и искаше да се махне от тук. Сега осъзнах каква грешка бях сторила тогава, когато приех да се омъжа за него. Но връщане нямаше.
След развода продадох апартамента и се изнесох към столицата. Там щях да започна живота си отначало. Без преструвки и маски, без излъгани и наранени хора. Щях да бъда истинската Аз.

© Христо Костов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Доплака ми се като го четох. Самата аз съм като героинята ти И имам подобни истории... Както и мои приятелки... За жалост има много жестоки неща днешно време спрямо различните хора. От това ми се плаче Благодаря ти!
  • Благодаря ви!!!
  • Поздрави Ице за хубавия разказ и темата която си избрал!!!Нека бъдем по толерантни ,по човечни към хората които смятаме за по "различни" от нас!!!
  • страхотно е, че има хора като теб! и си описал всичко толкова истинско...направо имах чувството, че в момента го изживявам!
    п.п. имаш поща!
  • Благодаря ти, Рени!!!
    Има готови и стихове, но все нещо не ми харесват и редактирам. Когато стане нещо готово ще пусна.
    Целувки!!!
  • Благодаря!!!
    Приятна вечер на всички!!!
  • Може да имаме правото да съдим за себе си, но никой не ни е дал право да осъждаме.
    Един от най-добрите ми приятели е гей.
    Това не го прави по-малко човек !
    В определението за човечност не съм чувала да се включва сексуалната ориентация на дадена личност.
    И не само да бъдем толерантни, а нека не се изживяваме като богове !
    Само той може и има правото да съди !
    Поздравления за засегната тема, Христо !!!


  • Примерно, свалката и секса можеш да ги опишеш с метафорични, вместо с натуралистични сцени...
  • Да съм толерантен - да! Съгласих се веднага. Обаче да ми се натриса отвсякъде, благодаря!!! Не ми се ще... Ами то вече не се знае кое е нормалното, кое - не...
  • Благодаря ви!!!
    За мен също не са различни. За мен са нормални хора и понякога много се дразня, когато има дискриминация спрямо тах. Но малцина си задават въпроса - Ами ако моето дете бъде такова?
    Стефчо, ще се радвам да ми покажеш къде точно ги допускам. Не се притеснявай да го напишеш.
    Приятна вечер и честит празник на всички именници!!!
  • В това е рецептата за щастие-да бъдем себе си!!!Аплодисменти,Ице!!!
  • Това е по-скоро дневник... Повече образи и по-малко клишета трябва!
  • Браво, за разказа!Чудесно е написан. Аз нямам проблем с различните и дори не ги наричам различни, те са нормални за мен,имам такива приятели и то чудесни приятели, но ме замисли за това как бих реагирала,ако се случи с детето ми.Това ме кара да си мисля до колко съм толерантна...незнам, вероятно накрая ще приема нещата,ама по-добре да не ми се случва.
  • Имам две такива приятелчета. Винаги ще ме попитат как съм и имам ли нужда от нещо. Колко хора са ви питали наскоро ей такива дребнички неща?! Канят ме на дискотека и аз ходя с тях. Човек не знае какво може да му сервира живота. За това като не можем да ги разберем или помогнем поне да не сме зли към тях. И те имат чувства. Романтик, радвам се, че мислиш по този начин!!!
  • Увлекателно разказваш! И поздрави за тематиката! Винаги съм приемала различните хора равнопоставено ...
    поздрави, и ако има продължение, чакаме го!
    ))
  • Деска, зная. Ама хич не обичам да я поставям.
    Благодаря ви, момичета!!! Целувки и спокойна нощ!!!
  • Ице, нямам в предвид тематиката, а самото описание на детайлите! Смятам, че изискват червена точка! Така го почувствах, не е критика!
    Поздрав!
  • Е, разби ме!!!
  • И аз те поздравявам Ице!И за прекрасно поднесеният разказ ,и за призива към толерантност!
    Това го умеят само истински добрите хора!
    Прегръщам те!
  • Благодаря ви!!!
    Трябва да ги приемаме, Маги!!! Те са част от обществото, пълноправни членове.
    Деска, няма нужда от червена точка. Мисля, че доста под указаната възраст са наясно с тематиката.
    Целувки и приятна вечер на всички!!!
  • Браво,Ице!И за разказа и за толерантността.
  • Страхотен разказ! Браво!
  • Ех, Ице , развълнува ме...Не съм се замисляла,
    но приемам хората не по пол , а по качествата им...
    а сега...просто винаги бих ги защитила, различните.
    С много обич за теб.
  • Хубав разказ!
    Къде е червената точка!?
  • Ха-ха,знам,че си при стиховете,но днес като не те открих и те потърсих тук
  • Тук съм, Пепи. Всеки ден съм тук. Поне по два пъти. Ако публикувам то или е в стихове, или в разкази. Кети, не така де. Нищо особено. Само една житейска история.
    Благодаря ви!!! Целувки!!!
  • А,аз се чудех къде си днесОтдъхнах си като Пилат,дето с ръцете...винаги съм била много толерантна спрямо всеки и всичко.С това се гордея,но не се гордея с това,че не знам,с какво мога да помогна!Поздравявам те!!!
  • Ицо, ти ме разби бе, човек!
  • Благодаря на всички!!!
    Като странични наблюдатели ние лесно можем да бъдем критични или толерантни. Но преди всичко трябва да се замислим - Ами ако един ден и нашите деца попаднат в тази категория? Тогава как ще реагираме? И чак тогава да дадем правилния отговор за настоящето.
    Приятна вечер и целувки!!!
  • За сетен път се убеждаваме,че трябва да бъдем толерантни към РАЗЛИЧНИТЕ...И за сетен път се убеждавам,че си широко скроен човек!Поздравления!
  • Поздрави!
  • Амииииии... от мен гоооооляма целувка, Романтико
    И благодарност за хубавия разказ.
  • Сложен, на пръв поглед труден за асимилиране проблем.
    Реален, а не плод на въображението ни.
    Погледнато като страничен наблюдател може би е по-лесно, отколкото ако е част от нас или обкръжението ни. Незнам.
    Прав си, нужна е толерантност и приемане.

    Поздрав за разказа и усмивка за теб.
  • Благодаря ви за изразеното мнение!!!
    Целувки!!!
  • Аз лично,приемам всичко и всеки,
    независимо какъв е,важното е да е себе си пред мен!
    Честността преди всичко!Толкова стойностни хора има сред "различните",
    превъзхождащи другите...Поздравявам те за темата!
  • Ох, не трябва да сме слепи и безразлични, че не съществуват,
    те сигурно не са виновни, че са различни.(Това не е естествен подбор...)Поздрав за гражданската позиция, не всеки я има
    като твоята сила, изобщо...Как да не кажа браво, Ице!!!!!
  • Благодаря отново!!!
    Весел ден и целувки!!!
  • Много увлекателно пишеш, браво, Ице!
    Да бъдем толерантни, да.
  • Романтик, не спираш да ме впечатляваш! Да бъдем толерантни!
  • !!!
    Прочетох и казвам: ДА, да бъдем толерантни!

    Поздрави, Ице!
  • Благодаря ви!!!
    Радвам се, че има и друго хора споделящи моето мнение!!!
    Целувки!!!
  • Аплодисменти Ице!!! И моето възхищение от начина по който разказваш! Повече от това е... меко казано излишно!!!
  • съществуват тези неща- добре,че има организации в подкрепа на различните- Джемини - мисля, че имат и официален сайт, където публикуват стихове, разкази- казва се - момчето.ком
Random works
: ??:??