В духа на 14-ти февруари
Дъщеря ми се влюби.
И мъжът ми също се влюби.
Дъщеря ми е във вихъра на първата си любов; цялата трепти като цвете, разтворило жадно лице към вятъра. Настоя да сменим някои мебели, подрежда си стаята, за да може да кани момчето у дома. По цял ден безспир бъбри с приятелки или с любимия си по скайпа.
Мъжът ми е потаен и прикрит. Купи си втори джиесем - само за един определен номер. Отслабна. Говори бавно и уж смирено, но от време на време избухва с онази ярост, която изпитват хората с гузна съвест. Прибира се късно и отговаря лаконично: "Имах си работа". Тялом е с нас, но духом е другаде.
Дъщеря ми иска всички да одобрят избора й.
Мъжът ми геройски го крие.
Дъщеря ми вярва в любовта завинаги.
Мъжът ми едва ли казва вече "обичам те".
Давам им и на двамата свобода да отмине пиянството. При дъщеря ми то е бурно и силно - като от качествено шампанско; при мъжа ми - като изпита на екс бутилка червено вино, сякаш утре ще свърши в магазина.
Аз ли? Чакам да ги сложа да спят, за да си подредя къщата.
© Електронно списание LiterNet, 14.12.2008, № 12 (109)
© Павлина Гатева All rights reserved.
