1 част – Баба
Стъпките на Деана бяха единствения сигнал за живо същество на пътя в сутрешната тишина. Прах се надигаше като изтласкваща се вълна след всяка нейна крачка и бавно политаше обратно на мястото си.
Колкото по близо стигаше тя до гората, толкова повече започна да чува гласът на баба си, който бе чула последно в деня на смъртта й.
– В гората скита страшно създание, мила моя Аничка. Обещай ми никога да не стъпваш там сама!
Думите се забиха като пирон в главата й.
– Да, бабо. – смутолеви шест годишната Деана в едно от първите лета на гости при баба си. Същото й отговори и в деня, преди да си отиде. И дълги години бе спазила обещанието към нея. Докато един ден съмнението се прокрадна в нея като змия и не реши, че баба й може да е грешала.
2 част – В гората
С приближаването си към гората, коремът й се сви. Страхът пропи с пот по кожата й. От неподвижните дървета я побиха тръпки. Лек вятър се зададе откъм гората, сякаш опитващ се да я спре, да размисли.
– Всичко е наред. – повтори си тя и пристъпи в гората. Още с първите крачки мъглата я заобиколи като партньор в любовен танц, а дърветата полека скриха слънцето над нея.
– Всичко е само в главата ти – прошепна сама на себе си и се заслуша в единствения звук в тази тишина – собствените й стъпки. Щом стигна достатъчно навътре в гората, рязко спря, и душата й замръзна на място. Стъпките продължиха да шумят в далечината, докато тя не помръдваше. Вятърът вече го нямаше, беше само тя, дърветата, стъпките… и тишината.
Баба й отново проговори някъде от далечното минало:
– Аничка, виждала съм го, има ей такива зъби, огромна черна козина, червени очи като огън в пещта!
Деана побягна, адреналина обаче и попречи да разбере в коя посока точно е тръгнала и докато разбере, вече беше късно.
– Ей. – мъжът се появи иззад едно дърво – не исках да те уплаша!
– Ама че съм глупачка – Ана изпадна в истеричен смях от спада на паниката в нея. – Извинявам се, взех ви за… - за момент се поколеба дали да му признае мислите си – Взех Ви за някой див вълк!
Откровеността й го накара да се усмихне.
– Разбира се, моя грешка, чух шум и реших да проверя какво става. Аз съм Джейдън. Приятно ми е.
– Деана. Какво правите тук Джейдън?
– Викай ми Джей – той пусна чаровна усмивка – живея наблизко и обичам да се разхождам в тези гори. А теб? - Последва пауза. Стойката й я издаде, че не е сигурна.
– Ами, чисто любопитство.
– Нека да се махаме от тук, ако ми позволиш, да те заведа на вечеря?
– Да, но е все още сутрин – засмя се Ана. – но с удоволствие.
Част 3 – Дневника
Месец по-късно. Из дневника на Деана.
„Баба излезе, че греши. Няма чудовища, бях в гората й нищо лошо не стана. Даже обратното, срещнах Джей. Сърцето ми препуска всеки път щом изпиша неговото име. Оказа се, че чудовища не съществуват и се чувствам малко нелепо заради целия този страх, в който съм живяла досега.
Усещам, че днес ще е денят. Ще станем едно цяло. Приготвила съм вечеря, спалнята е оправена, а къщата ми ухае на рози от букета с цветя, който снощи ми подари Джей. Всичко е просто прекрасно!“
Част 4 – През Нощта
Лепкав звук на нещо слузесто събуди Деана същата нощ. Клепачите й се отлепиха един от друг, съненият й поглед беше насочен в тавана.
– Джей. – протегна ръка до себе си, но тя се хлъзна по кръвта на чаршафа като кънка на лед и опитът й да се изправи приключи залитайки обратно в локвата от алена течност.
– О, господи. – Ана едва се изправи върху лепкавия чаршаф, а отсреща долови дъхът на съществото в стаята. То я гледаше озадачено с огнения си поглед, с настръхналата си хищническа козина и тъпчеше нещо в огромната си уста. Щом погледите им се срещнаха, нещото тупна на земята и се претърколи под леглото и затупка в локва от собствената си кръв. Чудовището изръмжа срещу нея.
Ана изскочи от леглото и изхвърча от стаята, като затръшна вратата зад себе си с всичка сила. Но то тръгна по стъпките й като я разби с един замах. Тя слезе на долния етаж и кухненският нож проблясна в ръцете й. В този миг, отражението в огледалото на мивката привлече вниманието й.
Тя изтърва ножа и заопипва недоумявайки дупката в гърдите си. Кръвта се стичаше от нея надолу, продължаваше по кървавата следа по пътя зад пътя към стъпалата. Тя беше по козината на чудовището, което стоеше в края им и се стичаше от устата му.
– Аничка? – Ана се обърна. Досега само баба й се бе обръщала така към нея. - Аз съм.
– Джей. – Той стоеше гол, с огнен поглед насреща й. – Не. Не е възможно.
– Всичко е наред, скъпа. Дай ми ножа.
Не – Ана се отдръпна назад. – не се доближавай!
Ана пристъпи към него със същата смелост, с която навлезе в гората, но той бе по- бърз. Той беше хищник. А тя плячка.
– Откъде знаеш това име! – тя стъпи на ляво, той повтори движението. - Нямаш право да ме наричаш така! - Тя се отдръпна назад, той го направи в синхрон с нея. Две стъпки от двама им, повторени в синхрон.
– Така си ме проследил без дори да разбера. Нещастник!
– Не Ана, ти не разбираш. – И докато се й обясняваше, започна да се доближава съвсем незначително все по близко до нея. Думите я омаяха, а тя повярва в тях и щом той я достигна, всичко почерня, и сънят я превзе.
Част 5 – На Сутринта
Ана се събуди. Споменът й ужасът от предната вечер се появиха като напаст в главата й.
– Хей скъпа, приготвил съм ти закуска – Джей изскочи от врата. Ана се изправи, огледа чаршафите, земята и него. Нямаше нищо. Нито знак или петънце от случилото се.
– Какво става скъпа, всичко наред ли е? Виждаш ми се леко пребледняла?
– Извинявай, сънувах кошмар! – Хвана се за главата. – И за момент реших... - но той вече беше до нея и я прекъсна с най-страстната целувка досега. Тя й отвърна и вече беше спокойна. Джей се беше погрижил за всичко тази сутрин. Беше приготвил любимата й закуска, пържени яйца върху препечени филийки. Закусиха заедно и полежаха още малко.
– Трябва да ставам вече - Ана скочи от леглото и се втурна към банята първа. Нещо й беше наранило вътрешната част на долната устна. Тя се огледа в огледалото, но не успя да открие причина на зачервяванията и се отказа да ги търси. Изтри със суха кърпа капките кръв, които се показаха от мястото.
Може би ако се беше вгледала малко по внимателно в себе си, щеше да забележи, че очите и бяха малко по светленикаво-червени. Косата й малко по-твърда от снощи. А предните й зъби, малко по-остри от преди.
© Стилиян Енчев All rights reserved.