В името на любовта

Гушкам си розовото плюшено кученце, което ти ми подари и си мисля за теб! Чудя се ти какво гушкаш и за какво си мислиш в момента...
Може би розовите белезници с пухчета, които аз ти подарих, или може би тениската ти, която е попила аромата на парфюма ми...
Въобще мислиш ли за мен? Или сърцето ти витае някъде... другаде... в чужди ръце и коси...
Не знам, не искам и да знам...
Но и така да е, няма да го приема като истина, защото, по дяволите, аз те обичам и не те приемам такъв, колкото и да лъжеш...
Просто искам да съм до теб и да те обичам, да забравя всичко станало и минало и да се чувствам щастлива от факта, че обичам и не съм самичка на този свят...
Ти ми даваш криле, осмисляш живота ми, колкото и банално да звучи...
Защото кой, ако не ти, ще убива всичките ми предразсъдъци? Кой ще ме кара да се смея до сълзи, да танцувам, прибирайки се по улицата сама, кой ще ме учи да стрелям с пушка, с кой ще гледам мач, кой ще ме учи как да се забавлявам?...
Готова съм в името на всичките тези неща, малко от многото, да преглътна онези - не толкова хубави... защото ако ги нямаше всичките тези гадни работи, нямаше да ги има и хубавите...