18.04.2007 г., 15:28

В името на любовта

1.4K 0 1
1 мин за четене
Гушкам си розовото плюшено кученце, което ти ми подари и си мисля за теб! Чудя се ти какво гушкаш и за какво си мислиш в момента...
Може би розовите белезници с пухчета, които аз ти подарих, или може би тениската ти, която е попила аромата на парфюма ми...
Въобще мислиш ли за мен? Или сърцето ти витае някъде... другаде... в чужди ръце и коси...
Не знам, не искам и да знам...
Но и така да е, няма да го приема като истина, защото, по дяволите, аз те обичам и не те приемам такъв, колкото и да лъжеш...
Просто искам да съм до теб и да те обичам, да забравя всичко станало и минало и да се чувствам щастлива от факта, че обичам и не съм самичка на този свят...
Ти ми даваш криле, осмисляш живота ми, колкото и банално да звучи...
Защото кой, ако не ти, ще убива всичките ми предразсъдъци? Кой ще ме кара да се смея до сълзи, да танцувам, прибирайки се по улицата сама, кой ще ме учи да стрелям с пушка, с кой ще гледам мач, кой ще ме учи как да се забавлявам?...
Готова съм в името на всичките тези неща, малко от многото, да преглътна онези - не толкова хубави... защото ако ги нямаше всичките тези гадни работи, нямаше да ги има и хубавите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...