18.04.2007 г., 15:28

В името на любовта

1.4K 0 1
1 мин за четене
Гушкам си розовото плюшено кученце, което ти ми подари и си мисля за теб! Чудя се ти какво гушкаш и за какво си мислиш в момента...
Може би розовите белезници с пухчета, които аз ти подарих, или може би тениската ти, която е попила аромата на парфюма ми...
Въобще мислиш ли за мен? Или сърцето ти витае някъде... другаде... в чужди ръце и коси...
Не знам, не искам и да знам...
Но и така да е, няма да го приема като истина, защото, по дяволите, аз те обичам и не те приемам такъв, колкото и да лъжеш...
Просто искам да съм до теб и да те обичам, да забравя всичко станало и минало и да се чувствам щастлива от факта, че обичам и не съм самичка на този свят...
Ти ми даваш криле, осмисляш живота ми, колкото и банално да звучи...
Защото кой, ако не ти, ще убива всичките ми предразсъдъци? Кой ще ме кара да се смея до сълзи, да танцувам, прибирайки се по улицата сама, кой ще ме учи да стрелям с пушка, с кой ще гледам мач, кой ще ме учи как да се забавлявам?...
Готова съм в името на всичките тези неща, малко от многото, да преглътна онези - не толкова хубави... защото ако ги нямаше всичките тези гадни работи, нямаше да ги има и хубавите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...