Ще се опитам, днес да ви разкажа, какво се случи с мен веднъж на плажа, с една красива, бяла африканка - в едно горещо лято, в Казабланка:
Денят бе топъл, ясно бе небето. Зарязах си във Шератон момето, и тръгнах по крайбрежната алея, да пийна две уискита на кея. Вървях по тротоара двеста метра под палми и смокинови дървета, и тъкмо да завия към океана, една девойка погледа ми хвана. Тя бе досущ - Мадона натъкмена - с карирана поличка над колена, с каубойска шапка, с кожени ботуши и с щръкнали под блузката й круши. Естествено… аз в нея се загледах, забравих да си ближа сладоледа, започнах да я следвам по петите, а щом се приближихме до стените на стара, неизмазана постройка, застанах пред перфектната девойка, понечих… със слова да я докосна, и… тутакси си минах на въпроса: “Защо в това прекрасно синьо лято, тя ходи с тази шапка на главата, наместо да лежи по гръб на плажа, пък аз с Нивеа кротко да я мажа”.
Девойката погледна изумено към моите чорапи във зелено, към късите ми жълти панта ...