„В Щатите, бабче, такива покривки за маса не са модерни. Хич и не си играй за мен на една кука да я плетеш! Не ми трябва, чуваш ли!“ – вече година откакто внукът й беше заминал за САЩ, а още я мъчеха думите му. Почти довършваше сложната дантела. Като не я иска детето, ще я подари на майка му – мислеше си тя. Ще я застеле на голямата маса, че дано отново да се събере семейството. Трапезарията ще грейне като моминска усмивка! Пък някой ден може и да се върнат „американците“, знае ли се?... Ако е рекъл Господ, ако тук настанат по-добри времена, защо и това да не се случи…
Една сълза капна върху куката и тъгата на старицата започна да се разплита – бримка след бримка. Илка стисна очи и преглътна мъката си. Дядо Васко – мъжът й, не трябваше да я вижда разплакана. Нали се зарече кураж да му дава… С рязко движение остави плетката и чевръсто стана от миндера. Излезе на двора и тръгна към дама – да нагледа животните и малко да се поразтуши. Снощи беше бабувала на козата и сега покрай Белушка, н ...