Sep 21, 2025, 7:14 AM

 ,, В навечерието "

  Prose
335 4 4

Multi-part work

2 min reading

Уважаеми читателю на тези редове,

Цялото заглавие беше следното:

,, В навечерието " на the independence day!

Но се наложи да го съкратя.

Нека заглавието не те подвежда, и ако решиш, че е търсена нарочна прилика с герои, произведения и реални личности и т.н. ситуации от нашето ежедневие..., ами на прав път си!

Всъщност, с ръка на сърцето, си признавам, че първоначалния вариант на есето ми, беше доста по...по.., абе сещате се!

Снощи, като повечето от средностатистическите българи, и аз с фамилията си, предприех тази решителна стъпка. Сиреч, да се натоварим на семейния автомобил, и да се отправим в неизвестна посока.  В нашия случай, на село. 

Пак, като един средностатистически, хитър българин, реших да измамя системата.  Демек , огромните тапи и задръствания на излизане от нашата любима столица. Ама ядец! Тоя път и съдбата , и жена ми бяха против мен. За съдбата е ясно. Тя мрази хитруващите.Ама,защо жена ти?- ще запиташ ти. Ех, защо? Щото, моята благоверна е човек с принципи, и хич не обича хитруванията на дребно, и всякакви таквиз човещинки. Тя е позитивен човек и винаги търси в другите доброто. И все не вярва , че хората могат да имат егоистично поведение, и да търсят само облага за себе си.

Та, пътуваме ние по новооткрития участък от магистрала ,, Европа ", и тя , с нейното детско, невинно сърчице се кефи на новия асфалт, на мантинелите и чистак новата маркировка. И чурулика ли, чурулика, в стил: ,, Ехааа, човече, гледай..Виж де, Тома Неверни! А ти само мрънкаш, че нищо не се прави в родината. Виж сега..."

Гледам аз, ама сърцето ми е свито. И главата, усещам, се опитва да ме зацепи. Проклети магнитни бури...или слънчеви изригвания ли. Писна ми! В тоя момент летящите покрай мен, всякакви видове МПС-та започват да набиват спирачки? И Тангентата се огрява цялата, във всички нюанси на червени стопове. 

Пред нас са, три колони леки автомобили, бусове, тирове, автобуси. мотоциклети. Цялото магистрално войнство се е спряло и не мърда. 

Останалото е статистика. След време разбираме, че не е авария на МПС, не е поредното ПТП с много, или без жертви, а най-обикновен ремонт.

Хорааа, кой да предположи, че някой отговорен фактор там, някъде в отговорните ресорни агенции и министерства, ще реши да прави ремонт на натоварен участък по една от трите магистрали в България, точно в навечерието на националния празник?

Не съм привърженик на Теориите на конспирациите,защото знам, че повечето от тях са се сбъднали. 

Сякаш, някой могъщ враг на родната независимост, ни размахва пръст, подсмихвайки се ехидно: ,, Абе пичове, за ква независимост  си говорите, като сте зависими? Ето, само с един -два знака и няколко заграждения ви карам да висите с часове.  И да чакате!"

Тази вечер,Пътя ни беше бавен и мъчителен, приличаше на  пътя, който всички ние, вече 36 години вървим, чакайки най-после да излезем от проклетия Преход. И сега ,в мрака на тая септемврийска вечер, осъзнах, че се въртим в кръг. 

Но, да продължа по същество. Приятелски съвет от мен, ако ви се наложи да пътувате до Панагюрище, никога не минавайте през Нови хан-Вакарел-Белица-Поибрене-Панагюрище.  Това там, не е път ,а кошмар.

 

Следва продължение 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

next part...

© Живко Делчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Зигфрид, много си прав! Държавата е за ремонт, или по-скоро управлението на държавата е за основен ремонт. То май, че напоследък сме на автопилот. Бих оприличил ситуацията, с тази от края на 14 век. Феодална разпокъсаност, разни местни велможи се изживяват като царчета, законите на централната власт не ги ловят..
  • Това с "Прехода" е измислица,че "видите ли,трудности и реформи,тези неудобства ще свършат,и...светлината в тунела ще бъде до следващата петилетка!"
    И какво?!Отново ще мечтаем ту за "Швейцария на Балканите" и ще плуваме по мед и масло,ту ще въздишаме за "страната с неограничен брой застреляни по улици,училища и университети"?!
    Прехода от--до,ами нали "Движението е живот"?
    Тази дума е с доста разтегливо понятие,като обещанието на Илон Мъск,че до три десетилетия ще окупира(пардон,човек ще стъпи и завладее планетата Марс!)...
    Човечеството има толкова екзистенциални проблеми на Земята,че "прехода към Марс" е отвличане на вниманието.
  • Поздравления за написания текст, Живко! Това с “ремонтите” е трагично и навсякъде. Живях дълги години във Варна. Тоя клет Аспарухов мост, който свързва няколко квартала на Варна с града + пътя от Бургас е от там, почти всяка (ще се въздържа от псуване тука) година трябваше да бъде в ремонт по някаква измислена причина… И кога, според тебе, ставаше това? Ами баш в разгара на лятото, когато цяла България, Румъния и кой ли още не е на море във Варна! Можеш да си представиш колко е смотано да висиш на мост в задръстване в лятно време (то си в мой проблем, че колата ми няма климатик нали??) Друг един ремонт пък така направиха на баира към Галата, че ако дойде линейка няма къде да се дръпнеш, за да мине, а закъса ли един автомобил на изкачване, нема минаване нагоре. Аз съм дълбоко в себе си оптимист, ама желязното търпение, с което ме е надарил Господа почна малко да се изчерпва. Държавата е за ремонт, но докато е в ремонт, всички ще киснем в ужасни задръствания…
  • Ето как една конкретна случка може да породи в главата на човек ценни обобщения. И мен ме дразни продължителността на прехода, Живко. Свикнали сме от фантастиката на мигновени тунелни преходи между две различни реалности. А тук реалностите дори не са различни. Що се касае до независимостта, тя е лукс, който нито една държава не може вече да си позволи. Конкретен пример - Финландия. Винаги я даваха като пример на независима държава, но ето, че вече е в НАТО. Това е процес на уедряване, точно както при комунизма. Отделните фермери са погълнати от ТКЗС. Ако се дърпаш, следва кютек и те вкарват насила. Но за България политическото ТКЗС е все пак спасение. Защото иначе, зад гърба ни, в сладостно очакване, стои натопорчен турският манаф!...А и руският!
    Ще очаквам продължението. Честит празник!

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...