Jan 10, 2019, 11:31 AM

В очите на рибата 

  Prose » Narratives
621 0 0
7 min reading
Евгени се събуди от алармата на телефона си. Беше четири часа. Направи си кафе и отвори вратата на детската стая.
-Добро утро, тате!-каза бодро шестгодишният му син Пламен.- Ще тръгваме ли?
-Ей сега – отговори Евгени. – Върви си измий очичките, ще закусим и тръгваме.
Днес щеше да се сбъдне една от многото мечти на детето. То искаше да отиде за риба със своя баща. Не беше спало през нощта. Страхуваше се да не закъснее. Искаше да бъде готов. За него риболова беше нещо много специално. Всяко завръщане на татко му от реката му носеше интересни случки и Пламен се увличаше по историите за речното царство. Той беше слушал за това, как понякога рибите изненадвали рибарите и се показвали от там, откъдето най-малко са очаквали. Всеки път, детето слушаше с отворена уста и в сърцето му се зараждаше любов към реката и нейните обитатели. Мълчеше, но си представяше как рибките живееха спокойно и се разбираха. Как се усмихваха и даряваха топлината си на студената вода на реката. Виждаше камъните , кои ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

2019

 

 

Random works
: ??:??