Безумно много те обичам, дядо

и ми липсваш всеки божи ден.

Спомням си лицето ти – изпито, бледо,

но с усмивка грейнала за мен.

Аз все такъв те помня, дядо,

с протегната ръка и поглед благ.

Прости, не осъзнах, че заминаваш, дядо

на някое незнайно място, с някой късен, нощен влак.

Аз знам, за теб често мисли си мама,

знам, че понякога плаче сама.

Знам, искаш да и кажа, дядо

че бди над нея твойта душа.

Безумно много те обичам, дядо

и ми липсваш всеки божи ден.

Ще може ли да се поскрия за последно, дядо

в ръцете ти – разтворени за мен?