В памет на дядо
Безумно много те обичам, дядо
и ми липсваш всеки божи ден.
Спомням си лицето ти – изпито, бледо,
но с усмивка грейнала за мен.
Аз все такъв те помня, дядо,
с протегната ръка и поглед благ.
Прости, не осъзнах, че заминаваш, дядо
на някое незнайно място, с някой късен, нощен влак.
Аз знам, за теб често мисли си мама,
знам, че понякога плаче сама.
Знам, искаш да и кажа, дядо
че бди над нея твойта душа.
Безумно много те обичам, дядо
и ми липсваш всеки божи ден.
Ще може ли да се поскрия за последно, дядо
в ръцете ти – разтворени за мен?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тифа Всички права запазени
