Беше юли месец на 2003 година. Всички ми говореха само за едно - Александър - красиво момче с кестенява коса и изразителни очи, с една година по-малък, но невероятно чаровен. Той беше като привидение, като приказка.
Известно време бяхме далечни, докато не стана онова чудо, което ме направи най-щастливото момиче на света. Бяхме неразделни. Очаквах с нетърпение настъпването на нощта, за да го видя отново. А щом бях в обятията му, забравях всичко и се отдавах единствено на чувствата си. Стояхме прегърнати, гледахме звездите и се радвахме на любовта, зародила се помежду ни. Бях неописуемо щастлива. Сърцето ми биеше лудешки, щом го видех. Обичах го! Мислех, че отвръща на чувствата ми. Кълнеше се, че няма да ме замени с друга за нищо на света. Звучеше вълшебно!
Седмицата, през която се виждахме всяка вечер, отмина като сън. Дойде моментът да се разделим, макар за кратко. Страдах безумно за него, макар да знаех, че скоро ще го видя. Той беше запленил всяка частица от сърцето ми. Усещах парфюм ...