Мила мамо,
Това е най-трудното писмо, което съм писала някога. Трудно ми е... но трябва да го направя, защото съм твоя дъщеря. Пръстите ми се плъзгат по добре познатата клавиатура, а думите напират една през друга, мислите се подреждат бързо, душата ми говори и те търси непрестанно… Търси те сутрин, когато започва свежото утро, търси те вечер, когато си отива един замислен ден, търси те във всяка глътка живот, която ми даде и ме създаде истински обичана. Зная, мамо, че трябва да се справя и да продължа напред, за да те има и да бъдеш до мен. И че това, което ти си за мен, може да се сравни единствено и само с полет на красива птица, спряла да си отдъхне под вечната дъга. Зная, че си ме родила с риск за живота си, за да дадеш шанс на едно сърчице да тупти и да живее, окрилено от твоята единствена и неповторима обич. И зная нещо друго, че ти никога няма да бъдеш само спомен или минало. Ти си моето настояще, ти си моята надежда за бъдещето, ти си моят свят. Затова днес пиша тези редове, з ...