Мила мамо,

Това е най-трудното писмо, което съм писала някога. Трудно ми е... но трябва да го направя, защото съм твоя дъщеря. Пръстите ми се плъзгат по добре познатата клавиатура, а думите напират една през друга, мислите се подреждат бързо, душата ми говори и те търси непрестанно… Търси те сутрин, когато започва свежото утро, търси те вечер, когато си отива един замислен ден, търси те във всяка глътка живот, която ми даде и ме създаде истински обичана. Зная, мамо, че трябва да се справя и да продължа напред, за да те има и да бъдеш до мен. И че това, което ти си за мен, може да се сравни единствено и само с полет на красива птица, спряла да си отдъхне под вечната дъга. Зная, че си ме родила с риск за живота си, за да дадеш шанс на едно сърчице да тупти и да живее, окрилено от твоята единствена и неповторима обич. И зная нещо друго, че ти никога няма да бъдеш само спомен или минало. Ти си моето настояще, ти си моята надежда за бъдещето, ти си моят свят. Затова днес пиша тези редове, защото съм сигурна, че ще ги прочетеш и ще бъдеш по-спокойна за малкото си момиченце, което вече пое по пътя на възрастните. Искам да ти кажа, че съм силна и ще го доказвам всяка минута. Ще продължа да доказвам, че твоят живот е имал смисъл и няма да го предам. Ще продължа да отстоявам непрестанната надежда и вяра, с които даряваше всеки, докоснал се до теб и твоята христова топлина. Ще бъда тази жена, с която ще се гордееш, така, както си го чувствала винаги.
Липсваш ми, мамо! Липсват ми топлите ти ръце, които ме прегръщаха нежно и ми подаряваха целия свят, такъв, за какъвто съм мечтала. Липсва ми синия ти поглед, който плуваше в синевата и ме обгръщаше с толкова жизненост, внимание и любов. Липсва ми вярната ти подкрепа, която ме научи да бъда смела и истинска.
Дано съм успяла да ти покажа, майчице, какво означаваш за мен, за моето съзидание, упование и надежда. Дано съм успяла с крехките си ръце да ти дам цялата си обич, признателност и благодарност, за шанса да бъда жива и да обичам. За да разбера, че съм благословена да бъда твоя дъщеря, преди да се родя и до края на дните си.
Помниш ли, мамо, нашата песничка, която огласяше голямото ти майчинско сърце, изпитващо едновременно умиление и гордост за еднаквите думички, които изричахме. Аз продължавам да я пея, защото усещам присъствието ти и нежната ти реч, която отключваше всяка заключена врата.

Мила мамо,

Ще минат дни, може би години, в които аз ще продължавам да те обичам с живота си, за да дойде времето, когато отново ще ти кажа «Здравей» и ще те прегърна. Мечтая си за този миг, но зная, че трябва да го заслужа, за да мога отвъд да срещна душата ти. Дотогава мамо, почивай в мир, не се тревожи за мен и просто ме обичай!

Паша