В парка
В градинката на малкия парк, до спирката на трамвай 4-ри в Княжево е хубаво. Лъха на гора откъм Витоша. От едната страна е спирката на 4-ката и нефункциониращата сега 5-ца, а от другата е спирката на автобусите, които въртят около старото кино и тръгват за Владая. До киното е някогашната стара сграда на бившата библиотека, в която сега се продават печки за отопление.
Пътечка обикаля малкия парк, около нея са поставени няколко пейки, на някои от тях са седнали хора, които се наслаждават на топлото, следобедно Августовско слънце. Подухва лек ветрец. Небето е покрито от тъмни облаци. Може би ще вали, а може би не. Хубавото е, че облаците са на небето и закриват отвреме-навреме слънцето и лекия вятър подухва, та не се усеща така задушно и не е такава жега, както предишните няколко дена.
Отнякъде, незнайно от каква посока, никой не го е видял откъде, как и защо, в парка са появява клошар и сяда на една от пейките. Облечен е като рокер от филмите - с черни дънки, черно дънково яке и тъмна фланелка с неопределен свят. Носи високи обувки, тип кубинки без връзки. Дънките му са два номера по-големи и постоянно се смъкват. Той трябва да ги придърпва с лявата си ръка, за да не паднат. Всичките му дрехите изглеждат мръсни и погледнати отдалеч имат вид сякаш отблизо биха издавали определена или неопределена, но неприятна миризма. Клошарят е на видима възраст около шейсетте с дълга къдрава коса и брада. И косата и брадата са напълно бели и му дават достолепен вид. Контрастират с потъмнялото от слънцето, а и от мръсотия, лице.
Веднъж седнал на пейката, клошарят слага до себе си еднолитрова бутилка с вода и закуска обвита с найлонова торбичка. Развива закуската - най-вероятно намерена в боклука и започва бавно да яде. Отвреме-навреме подхвърля на няколко гълъба, които се събират пред него, по малко парче от закуската, за които гълъбите лакомо се бутат и воюват един с друг.
След като изяжда закуската, клошарят лениво отваря бутилката с вода и отпива глътка от нея. После все така лениво се навежда и взима фас от цигара от земята. Слага го в бутилката. Става от пейката и се започва да търси наоколо за фасове. Около пейката е пълно с такива. На никой, или поне на много пушачи не ги е интересувало и са си хвърляли фасовете направо пред пейката. Клошарят събира десетина фаса и ги слага в бутилката. Когато се навежда, дънките му се смъкват мнадолу и откриват черни долни гащи. Клошарят не се притеснява от явния си екзибиционизъм, нито пък това пречи на някой от другите посетители на парка. На един-двама от тях все пак им става интересно - какво ли прави този клошар, защо слага фасовете във водата? Отговорът не закъснява. Той отпива от водата. После затваря с капачка бутилката със скъпоценните фасове и бавно се затътря по пътечката към шосето. По пътя спира пред две жени на средна възраст и ги пита дали ще му дадат пари. Те се прявят, че не са го чули и продължават да си говорят. Той се прави, че не забелязва, че те се правят, че не го забелязват и стои една-две минути пред тях и ги съзерцава. Пак ги пита за пари. Когато отново не получава отговор си тръгва, Насочва се до близкия кош, пълен с боклук. Започва да рови в него и да хвърля боклуци наоколо. Най-накрая се отказва, тъй като така и не намира нищо, което да грабне вниманието му. С бутилката с фасове в дясната ръка, лявата, придържаща дънките, клошарят се затътря надолу по тротоара към Княжево.
На пейката, пликчето, с което бе завита закуската на клошаря се понася по вятъра и пада в тревата, да други боклуци, които други минувачи са хвърлили разсеяно наоколо.Един закъснял гълъб обикаля пейката с надеждата да намери парченце хляб и се втурва след пликчето. Не забелязва голям плъх, който го дебне. Плъхът се хвърля и зграбчва птицата за врата. Последва борба. Гълъбът се бори отчаяно за живота си. Пърха с крила, мъчи се да се измъкне. Наоколо хвърчат пера. Най-накрая плъхът все пак побеждава. Умъртвява гълъба и го завлича под един храст наблизо.
В парка подухва ветрец. Времето е топло, но не чак толкова топло, че да е неприятно. Хубаво е. Приятно е да се разходиш или просто да седиш на някоя от пейките в парка и да погледаш наоколо. Понякога има какво да се види.
© Роско Цолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за коментарите! Поздрави!
-
Показателна история. Какво ще стане ако този човек се изкъпе, облече и нахрани като "бял човек"..най-вероятно след това ще трябва и да работи, за да си изкарва прехраната. Ако не знае как- ще трябва да се научи. Ако няма кой да го научи, дали ще трябва да се роди пак..., а може и да идва от там, където го изпращам... стана сложно, а дали сега е по-лесно?! не, не - не питам; какво друго може да се продава в една бивша библиотека: колкото дървета трябва да се изсекат за производството на хартия е може би горе-долу толкова, колкото дървета трябва да изгорят, за да се стоплим, че с тоя ексхибиционизъм...като делнична фотография;
-
И те са част от нас, но си живеят в свой свят. Чувала съм за клошари живеещи под мостове на запад, прибират ги в жилища, но те се връщат отново под мостовете. Начин на живот!
-
Сигурно трябва...но не винаги го правим. Пием от водата с фасовете или гледаме с любопитство...пък и какво да направиш за такъв човек, като клошара, от какво помощ има нужда той? Какво разбиране? До такава степен е скъсал с общочовешките правила на поведение, че надали би ислкал и някаква помощ. Освен пари, разбира се, за да си пийне.
-
В природата е така. Ние, като по- разумни същности, трябва да намалим чуждото страдание. И собственото си...
-
Хм, този клошар, сигурно си прекара по-добре от всички в парка. Особено в сравнение с гълъба..
-
Накара ме да се размисля. Какви ли съдби крие всеки от нас...
-
Благодаря, че прочете. Да, вчера поседях в това паркче и видях тази интересна история. Просто я записах, така както я видях, разбира се през моята гледна точка, но това се разбира от само себе си
-
Хубав разказ, Роб. Май го знам къде е това място. 👍
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
