Тя стоеше на прозореца, облечена в очакване и нетърпение. Минаваше дванадесет след полунощ и улиците навън бяха почти пусти. Само някои таксита и закъснели развеселени хора минаваха епизодично и се смееха и закачаха. А вечерта бе толкова топла и приятна. Лекият морски бриз нежно милваше косите ù, но не можеше да я отърси от мислите за него.

- Къде е той, защо не идва? - питаше се тя тревожно.

Ако чуе лая, значи е наблизо и скоро ще го види. Познаваше този лай и можеше да го различи от километри. А после, после ще се появи и той. Висок, с чуплива светлокестенява коса и очи, от които блика вълшебно сияние. Усети тръпка между бедрата си и спусна бавно ръка. Ефирната ù нощница от коприна също сякаш долови вълненията ù и я погали.

- Моля те... - простена тя.

Беше ù казал, че ще ù се обади тази вечер. Но кога, как, по телефона или ще дойде при нея?

Беше го наранила. Тежко и жестоко. И тя не знаеше кое я караше, кое я подтикваше да се рови по разни сайтове и да си качва снимката. Започнаха да ù пишат разни мъже. И нямаше как, бе ослепително красива! Вниманието, което получаваше, я радваше и блазнеше. Всяка жена се чувства великолепно и ù се вдига самочувствието до небесата, когато види желанието в очите на мъжете.

А в службата бе като „желязната девица”. Учтива, но много премерена. Усмихната, но не и кокетно. Шефовете ù разбраха, че не е поредната „пеперудка”, с която могат да си поиграят на полянката през уикенда и след като тя вежливо им отказа няколко покани за вечеря, те спряха да я притесняват. Само един се опита да я оплете. Взе я със себе си на една командировка и през цялото време ù разказваше сексуални вицове и ù намекваше колко е добър в леглото и какво неповторимо удоволствие доставя на жените!  

Накрая тя му каза, че се среща с някого, само и само да разбере, че не я интересува.

    Сега тръпнеше за мъжа на своите мечти. А още дори и не бяха спали заедно. Запознаха се в интернет кафето. Случайно. Той бе в съседство, но още когато го видя, разбра, че е чакала точно него. Той бе образът от нейните мечти.

Всеки един човек си има по един или няколко такива образа и когато (и ако) съдбата реши, ги среща.

Стомахът ù първо се сви на топка, а после започна да я гъделичка. Сърцето ù се разтуптя, сякаш току що е участвала в Маратонско бягане. Ръцете ù леко трепереха и тя положи огромни усилия да се успокои.

Някак неволно и въпреки че се стараеше да не го гледа, му хвърляше бързи погледи. Очите ù сами отиваха към него. Но погледите са информационни лъчи и те издават хората.

Той накрая я забеляза и я погледна бегло.

„Може би ме е видял как го зяпам”-помисли си тя. „А може и до сега да се е преструвал, че не ме забелязва?” „Но е хубаво, че ме погледна.”

За жалост не успя да разбере нищо от неговия поглед. Дали я харесваше, или просто искаше да разбере, кой го „шпионира”.