В пламъците на страстта 3

                                                                   2

Всъщност, едва ли би го срещнала, но Съдбата е една невероятна „интригантка”, която си умира от удоволствие да се забавлява с хората. Лаптопът ù бе заразен с някакви вируси и не работеше. Занесе го на сервиз, но имаха мого работа и ù  казаха, че ще бъде готов едва след два дена. Затова реши да отиде в интернет кафето, недалеко от работата ù.  Тоест Съдбата бе направила така, че да я заведе на това място, в това време, когато и той ще бъде там. Дали наистина бе така?! Ами как да е? Разбира се, че бе точно така.

Имаше един невероятен неин съученик, който сякаш бе дарен с мъдрост и пророчески способности. Бе първата ù любов. Често си спомняше за него и именно той ù бе казал нещо много интересно, което тя все още не можеше да разбере напълно.

„Ние, хората, си въобразяваме, че всичко, което си мислим, правим или не правим, си е чисто наше решение и воля. Но не е така, малка част от нашите мисли и действия са чисто наши. Мислите и желанията са като поток, носещ се в цялото пространство като информационни вълни. Нашите мозъци ги улавят в зависимост от това дали са на същата честота. Случвало ли ти се е да ти се прииска нещо ей така или да ти дойде идея, без дори и да си мислила за нея?! Колкото и да се мислим за велики, трябва да признаем, че има висша сила, която ни „дърпа конците” и ни позволява само до четиридесет и девет процента свободна воля. Последната дума и разрешение е нейно!”   

        Но мъдростта си е мъдрост и когато любовта пее, мъдростта може само да приглася.

Сега тя чувстваше магнетизъм и неистово привличане от този мъж и не можеше, и не искаше да се съпротивлява. Във въображението ù нахлуха потоци от стотици еротични сцени. Толкова се бе унесла в тях, че не виждаше екрана на момпютъра пред себе си. Когато тези картини отминаха, тя се обърна, но с разочарование установи, че него го няма. Беше си тръгнал. Бе толкова запленена от мечтите си, че не бе разбрала кога.

Огледа се, но напразно. Даже излезе на улицата, но и там го нямаше. Без да иска, усети как в извитите ù като на млада сърна очи с цвят на лешник се появяват малки капчици.

Цяла седмица ходи след работа в интернет кафето, но той не се появи.

Една вечер сякаш нещо я накара да отиде до прозореца и да погледне навън. Той бе там. На отсрещния тротоар и се взираше в нейния прозорец. Кучето му бе застанало до него и също гледаше към нея. Прималя ù.