May 27, 2010, 11:43 PM

В ръцете ти

  Prose » Letters
1.7K 0 3
2 min reading

Да съм в ръцете ти... Жадувам този ден, бленувам тази нощ! В съзнанието ми лудо се надпреварват минали моменти, събрали толкова любов и щастие! Мисля  за теб, усещам всяко твое докосване и всеки твой жест... Затварям очи - ти си пред мен, такъв, какъвто те видях за първи път, такъв, какъвто те поисках... Слушам гласа на сърцето си, което уморено от грешките, които допусна в миналото, сега бие с едничката обич за теб, с мисълта за теб, с очакването на всяка твоя топла дума... Зимното слънце си прокарва път през гънките на оловносивото небе, както  любовта ми си прокарва път към теб! Зная, че времето е единственият съдник за това, дали едно нещо е истина, или просто нещо, което не е трябвало да се случва! Щастлива съм, че времето отсъди в наша полза... отсъди Любов! Истинска, изпепеляваща, променяща, прощаваща... Като неуморно младо  момиче, тя  ни владее и с бляскави очи ни сочи пътя... Не мисля за началото, не мисля за края. Мисля за настоящия момент - за теб! За ръцете ти, вплели се в косите ми, както напролет се влитат клонките на цъфнала върба, мисля за очите ти, изпиващи жадно всяка моя усмивка, като извор, пречистващ земята... Необятна, безкрайна любов към теб, към всяко нещо, което донесе в живота ми! Трябваше тази нощ да съм в ръцете ти... и ще бъда! Няма значение какво ще се случи оттук нататък, важното е, че искам да съм с теб повече от всичко на света! Искам да заспя до теб, да се сгуша на рамото ти и да се почувствам на най-сигурното място на този свят - там, до сърцето ти... Искам да усещам пулса ти, когато устните ми докосват всяка част от теб, да чувам името си, изречено по най-нежния и магически начин от теб! Тази любов нося в сърцето си, тя е в очите ми, когато си мисля за теб, дори сега е в пръстите ми, които немирни подскачат по клавишите да изрекат всичко това! Зная, че искаш тази любов, зная, че бленуваш за момента да съм с теб, за нощта, в която съзнание, сърце и тяло  ще се вплетат в една едничка магия с името Любов! Тази  магия ще нося вечно в себе си, докато съм жива, ще си спомням минали моменти, които ме крепят, когато ми е трудно, ще бленувам бъдещи мигове, които са като наркотик за мен и не мога да се откажа... Ще пазя всяка дума в съзнанието си,  смеха ти, погледа ти, всяко нещо, което ме кара да съм жива! Огънят на тази любов е силата, която ме кара да продължа напред! Не зная доколко вярваш в любовта ми... не са нужни даже думи между теб и мен, нужно е просто да се случва, в дните ни сега и занапред! Обичай ме... такава, каквато съм, една малка буря в живота ти, един миг, който никога не се повтаря по един и същи начин, бори  се с трудностите в живота ни, така, както съм готова и аз да се боря, както го правя, за да съм с теб, за да усещаш любовта ми... Тази нощ да съм в ръцете ти... Обичам те!

Вили

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Впечатляващо и отново - силно въздействащо!
    Вили, продължавай да ни радваш с твоя характерен, сензитивен стил!
  • Създава усещане за топлота, нежност и отдаденост - горещо!!!
  • Мхм, ДА!
    "отсъди Любов! Истинска, изпепеляваща, променяща, прощаваща..." Подвластни сме
    на времето и на съдбата,
    орисница пред нас благата...

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...