Втори януари беше ден, предназначен за екскурзии. Времето беше ясно и студено. Силният вятър с настървеност плющеше по знамената на различните държави, високо веещи се на пилона между нашия и отсрещния хотел. Трябваше да тръгнем точно в 9 и автобусът отдавна бе пълен. Симеон търпеливо ни броеше за пореден път, но не! Една доста възрастна госпожа, която той ласкаво и съвсем без ирония наричаше "мамчето", липсваше.
Ето, че най-после и тя се появи от първата врата и високо каза:
"Извинявам се на всички. Търсех си чантата."
"Къде я намери?" - извика съпричастно един.
"Тя била в ръката ми."
Последва бурен смях.
Тук ли Смеони намери на лаптопа си: "Не се завръщааааай, не, недей..." - и ни я пусна?
"Ама и аз, каква песен намерих! - самоукори се той. - Исках да пусна българска песен и ето на какво попаднах!"
Който твърди, че само западноевропейските пенсионери ходели по екскурзии, да знаете, че не е прав. Открих, че любознателни нашенски пенсионери също щъкат насам-натам по света. Основното яд ...