В свитата на Артемида
Не беше име, а цяло наказание!
Иванка Димитрова.
Нищо по-тъпо не биха могли да измислят родителите ù, дори и да се бяха напъвали!
А те не бяха. Стигаше си им тяхната слава из областния град! Още млади бяха станали известни: той - художник, тя – актриса в местния театър, но все пак... Хич и не бяха се замислили как ще живее детето им с такова име! А как иначе, освен като сива мишчица?
Затова държеше да я наричат Ив. Звучеше къде по-добре.
Отрано трескаво се зае да се изяви – пишеше стихове и охотно ги рецитираше при всяка възможност; стана редактор на училищния вестник и скоро всички пропищяха от нея; влюби се в най-перспективния млад актьор от театъра и го преследваше като хрътка, докато майка ù не се намеси категорично; подготвяше се упорито и успя да влезе в мечтаната специалност – българска филология в СУ... По време на следването си се вреше във всички възможни кръжоци, групи по интереси, факултативни занимания с изкуства, компютри, философия и т.н.
Беше се за ...