В свитата на Артемида

Не беше име, а цяло наказание!

Иванка Димитрова.

Нищо по-тъпо не биха могли да измислят родителите ù, дори и да се бяха напъвали!

А те не бяха. Стигаше си им тяхната слава из областния град! Още млади бяха станали известни: той - художник, тя – актриса в местния театър, но все пак... Хич и не бяха се замислили как ще живее детето им с такова име! А как иначе, освен като сива мишчица?

Затова държеше да я наричат Ив. Звучеше къде по-добре.

Отрано трескаво се зае да се изяви – пишеше стихове и охотно ги рецитираше при всяка възможност; стана редактор на училищния вестник и скоро всички пропищяха от нея; влюби се в най-перспективния млад актьор от театъра и го преследваше като хрътка, докато майка ù не се намеси категорично; подготвяше се упорито и успя да влезе в мечтаната специалност – българска филология в СУ... По време на следването си се вреше във всички възможни кръжоци, групи по интереси, факултативни занимания с изкуства, компютри, философия и т.н.

Беше се заровила в Интернет с почти неистова страст, особено когато не ù вървеше с гаджетата. Какъв лош късмет – непрекъснато попадаше на претенциозни тъпанари с напомпано его! Които на всичко отгоре обвиняваха нея – че била високомерна интелектуалка и умирала от завист към света на славата! 

Регистрирана беше в безброй сайтове, не само за изкуство, творчество или поезия, а и за философия, компютърни игри “от висок порядък” и какво ли още не.  Преминаваше с лекота всички спускани бариери от организаторите, защото беше “на ти” с информационните технологии и се подвизаваше под какви ли не никове. Но в тях неизменно фигурираха думи като куин, лейди, арт, чемпиън, грейт или пък кинг, принс и др. подобни, ако за забавление решеше да се прави на мъж. Пускаше разни бъгове и червеи в компютрите на най-заклетите си врагове и шпионираше или източваше файловете им. Така беше винаги отлично информирана, а знайно е, че който е предупреден, е въоръжен!

Битките, които водеше с такъв хъс из виртуала, отнемаха по-голямата част от свободното ù време и почти една трета от времето ù за сън през седмицата. Но пък получаваше удовлетворение и неописуемо чувство за могъщество, което определено си струваше! Със съня наваксваше през почивните дни, като спеше до обяд.

Ив стана известна с високонаучните си критики и откровени заяждания из нета. И най-вече със скандалите, в които вечно се забъркваше. Странното беше, че почти винаги разпознаваха стила ù и се досещаха, че зад новия ник се крие именно тя. Много важно, че не беше харесвана и често посрещаха на нож творбите ù, коментарите и мегаломанските ù никове! Тя беше убедена, че кариерата на критик ù е точно по мярка! Но... винаги има едно “но”!

Беше принудена да си изкарва хляба като учителка и това я побъркваше, защото имаше твърдото намерение да стане известна, дори световноизвестна писателка! Обаче с това име си вървеше съответната орисия, така че си оставаше учителка, и то в родния си град!

От самото начало Ив намрази до дъно професията, която майка ù определяше като “кармична”. (Така както мразеше навика ù да се представя лицемерно като “една провинциална актриса”. Откакто я бяха прихванали идеите на ню ейдж, Ив напълно беше спряла да ù обръща внимание.)

На всичкото отгоре в училището ù имаше една ужасно неприятна персона! Беше учителка по информатика. Казваше се Екатерина Чорбаджийска. Първото нещо, което направи Ив, когато се запознаха, беше да ù завиди за името, дълбоко и от сърце. Не стига, че първото беше на императрица, и то каква, ами и фамилията ù загатваше за изтъкнати предци поколения назад!

“С такова име съдбата ми би била друга.”- мислеше си Ив, докато настървено следеше учениците да не преписват на класното. Предвкусваше удоволствието от поредното писане на двойки. Раздаваше ги охотно и по много - и в училище, и в нета.

Почти незабавно беше влязла във враждебни действия с Артемида, както подигравателно наричаше Чорбаджийска, и то не само пред себе си. Ужасно я дразнеха тълпите тийнейджъри от горните класове, които следваха Артемида на всяка крачка. По коридорите, из двора, в класните стаи – около нея чуруликаха или викаха вкупом цели стада. Като глутница ловджийски псета след господарката си! Добре, че поне в тоалетната не влизаха с нея! Но пък я чакаха отвън. А “госпожа Димитрова” често отминаваха и без “добър ден”. Какво толкова точеха лиги по тая жена?! Беше поне десет години по-дърта от нея, разведена с дете, което вече беше ученик, а всички се надпреварваха да ù се правят на интересни. Относно професионалните ù качества, ха! - нищо чудно Ив да беше много по-печена, особено що се отнасяше до хакерството и разните номерца из нета! С всеки изминал ден неприязънта ù се засилваше като снежна топка по склон.

В този момент зоркото ù око видя една ученичка да крие гузно някакъв лист под чина. Сърцето на Ив радостно запърха и тя се спусна като сокол върху жертвата си. Сега ще види тая хубостница, мислеше се за голяма красавица и се държеше като лигава флиртаджийка, ама нямаше акъл за пет пари! Ив трескаво измъкна листа изпод чина и триумфално го размаха. После с доволна физиономия ù посочи вратата. Момичето я изгледа мрачно, понечи да каже нещо, но се отказа, стана и мълчаливо излезе.

Класът притихна съвсем, само множество погледи изпод вежди следваха Ив в пътя ù между чиновете. Не я обичаха, никак даже! И това ù харесваше...

Катя разгорещено увещаваше Кирил от 12 клас:

- Не така, Киро, не си прав! Преписването не е разрешено и толкова. Гаджето ти да беше се подготвило за класното. Кой е виновен? Знаете каква е Димитрова... А и ти – да беше я оставил малко да поучи, не може само гушкане... – Катя се засмя, за да намали напрежението. – Сега така или иначе пак ще трябва да зубри, нали? И какво – и двойка, и при директора, и родителите трябва да води в училище...

- Ама, госпожо, тя си беше учила! Но трепереше от страх и... решила да се подсигури... а оная змия...

- Недей така! Не и пред мене, момче!– Катя пак показа хубавите си зъби на Кирил. – Колежка ми е все пак... ”Не че не е прав, ама не мога да му пригласям.”

- Добре де, тя много знае, ама... някой ден може и да смачкам главата на змията!

Катя изтръпна. Тая Иванка си  търсеше белята наистина, ама момчето беше на последната права! Зае се да му обяснява какво го чака и че трябва да се държи като мъж, а не като пале и т.н. и т.н. Но когато той си тръгна, не се чувстваше много уверена, че е успяла да го убеди...

Кирил стоеше надвесен над нея с вдигнат юмрук и се тресеше целия от гняв и усилието да се въздържа. Ив го гледаше предизвикателно и без капчица страх. Само да посмее нещастният Ромео, как само щеше да изхвърчи! Щеше да се удави като влах накрай Дунава! А после – в строителството или хамалин, да видим дали Дулцинеята му нямаше да го зареже на секундата!

В този миг зад ъгъла се появи Артемида. Тая жена имаше дарбата да разваля най- хубавите ù моменти!

- Киро, спри! Веднага спри!

Катя се втурна към тях.

Ученикът неохотно свали ръката си, изгледа Ив, сякаш беше червей, останал неразмазан по случайност и се отдалечи с кънтящи в празния коридор отмерени крачки.

Ив срещна очите на Артемида с високо вдигнати вежди и стиснати в усмивчица устни. Катя рече укорително:

- Защо го предизвикваш? Правиш го нарочно! Харесва ти да съсипваш хубавите неща около себе си, нали?

Ив само изхъмка презрително. Катя продължи:

- Внимавай, Димитрова! Ако продължаваш така, на някого може и да не издържат нервите някой ден... Не че трябва да преписват, но не е задължително да...

- Да не би да ме заплашваш? – ехидно се отзова Ив.

Катя я изгледа, реши, че е безсмислено да прави повече опити, врътна се и тръгна по коридора. Но след две-три крачки спря, обърна се и подхвърли:

- Бас държа, че като дете си разваляла пясъчните замъци по целия плаж!

После махна с ръка и я остави.

Ив овладя треперенето от обзелата я възбуда, онова радостно пърхане под лъжичката, което ù даваше чувство за сила и някаква значимост в този глупав и негостоприемен свят!  Едно нещо обаче снижаваше все повече градуса на настроението ù - не можеше да се начуди откъде Артемида знаеше за замъците? Сигурна беше, че дори майка ù отдавна го е забравила. Чувстваше се изработена на свой терен, а това беше изключително гадно усещане! Обикновено тя беше тази, която разполагаше с чуждите тайни...

Настроението ù беше още по-отвратително, докато се прибираше от училище към къщи. Затова побърза да седне пред компютъра, след като сложи нещичко за хапване на ниската масичка. Без обичайната чаша вино - беше се отказала от него преди няколко месеца, когато установи, че е на крачка от алкохолизма. Тогава се зарече и пред майка си (за парлама), и пред себе си (искрено!), и успя да прекрати посещенията си в денонощния магазин наблизо, където виното беше на прилична цена и най-вече достъпно по всяко време.

Почти незабавно се заяде с един много харесван автор в един от сайтовете, където се подвизаваше като критичка и също така незабавно пожъна резултат. Всички гъски и гъсоци се накачулиха да го защитават: виден бил, известен бил, та чак изтъкнат го нарече една нещастница, дето бълваше бълвоч след бълвоч под предлог, че е поезия! Стана истинска патардия! Последваха дежурните обвинения, че е злобна, завистлива и бездарна, затова така ожесточено хапе. Този път обаче, неясно защо, настроението на Ив  не само не се подобри, а се скапа съвсем.

Реши да излезе на разходка, въпреки че минаваше десет.

Мотаеше се из улиците в централната част, беше почнало да ù писва, пък и беше хладно. Така че внезапно реши и свърна в уличката, на която се намираше един неголям бар, известен като свърталище на местната бохема. “Бохема, как не! Боклуци с претенции, помияри такива! Само за себе си дрънкат и нищо друго, освен овации, не ги интересува!” Въпреки тези мисли влезе и се огледа за познати, но не видя. Зачуди се дали да не си тръгне, но в този момент от бара ù махна един актьор, колега на майка ù. Ив се приближи неохотно – знаеше, че той не проявява особен интерес към нея. Подозираше, че е влюбен в майка ù, но за нищо повече нямаше доказателства. Иначе отдавна да беше завъртяла някоя от любимите си игрички.

До него седеше някакъв по-млад мъж с подчертан вид на мачо.  Актьорът ги запозна. Когато чу името му - Страхил, Ив доволно отбеляза наум “Знаех си!” Представи се, както обичайно: “Ив, учителка, пиша двойки лесно, но само временно!” Двамата учтиво се засмяха. Поръчаха ù едно малко, после я убедиха да приеме още едно. Тя се запита дали да не намали темпото, защото беше поотвикнала, но позабравеното усещане от алкохола все повече ù харесваше. Следващото си поръча сама и  настоя да си го плати. Страхил категорично отказа. Той с уважение наблюдаваше действията ù с чашките и по нищо не ù отстъпваше. Артистът пръв се напи и си тръгна с клатушкане. Ив остана, макар че отдавна минаваше полунощ. Страхил вече ù се виждаше значително по-интересен. Следователно беше време да му покаже къде му е мястото...

Събуди се разтреперана от студ. Лежеше на нещо твърдо и студено. Идея си нямаше къде се намира. Опита се да се размърда, но не се получаваше. Изохка от болка и с голяма мъка отвори едното си око. Клепачът му беше като оловен, подут и болезнен. Другият беше напълно неподвижен. Раздвижи пръстите на лявата ръка. Дясната беше изтръпнала, защото лежеше върху нея.

Разсъмваше се, доколкото можеше да види.

Усещаше нещо засъхнало по лицето си. Успя да вдигне ръката пред окото си и видя по нея кръв. Изненадата ù вля малко живец в жилите. Опипа бавно тялото си. Дрехите ù бяха усукани неудобно, целите разкъсани. По тях също засъхваше лепкава течност...

Ив пое дълбоко въздух няколко пъти и го издиша бавно, после пак се опита да се надигне. Пълно фиаско! Цялото ù тяло беше сковано от студ и болка. Сякаш нямаше здраво място. Какво се беше случило?

Главата ù думкаше оглушително, нямаше спомен за броя на изпитите водки. Не би трябвало да са чак толкова много – помнеше, че искаше да си плаща от един момент нататък... Каква беше тая кръв? Толкова ли зле беше падала?

Последното нещо, което помнеше, бяха пламтящите очи на Страхил срещу ù...

Изведнъж истината просветна в мозъка ù и я ослепи като мълния. Сгърчи се вътрешно от ужас.

Пияна, пребита и изнасилена!

Само след броени часове целият град щеше да се забавлява за нейна сметка. А тя не можеше да се помръдне и да направи каквото и да било, за да го предотврати. От тези мисли кръвта забушува във вените и тя се чу да простенва. Езикът също не я слушаше, сух и надебелял.

В този момент някъде отгоре се чу затваряне на врата, после по стълбите затропаха токчета. Ив усети как я обзема паника.  Трескаво продължи опитите да се раздвижи, докато токчетата застрашително приближаваха. Но не успя.

- Какво е това?! – чу женски глас. – Какво... господи... Какво са ти сторили?! Чуваш ли ме? Божичко, това... ти ли си, Ваня?!...

Ив разпозна гласа на Артемида и се отпусна безсилно на студения под. От всички входове в целия град точно в тоя ли трябваше да се случи?

                                                            край на първа част

• от поредицата “Дорисувани портрети”

Заглавието на поредицата е резултат от начина, по който са създадени разказите в нея. Те са буквално това – дорисувани картини, понякога по един-единствен детайл или кратичка идея, възникнали в различни житейски ситуации и доразвити свободно от фантазията на автора. Героите в тях са измислени и нямат връзка с действително съществуващи лица и събития.