-Ели… Ели, чакай! – гласът на Стоев надви многогласата гълчава в коридора на втория етаж.
Михайлова се закова на място като улучена с куршум в гърба. За миг паникьосана се озърна като приклещено в ъгъла на кокошарника пиле – нямаше къде да се скрие в освен в тоалетните, което щеше да е повече от нелепо.
Той я настигна, без да бърза, вървеше към нея с походката на мързелив лъв. Устните на Елина пресъхнаха и тя нервно прекара език по тях – насреща й той двусмислено се ухили, а това я изнерви още повече.
Беше изтрезняла още докато той стенеше върху нея в полумрака на тясната му спалня. Взря се в разрошената му коса, в стиснатите като от болка очи, в прехапаните му устни и една мисъл прогори като мълния мозъка й: „Правя ужасна грешка!“
Едва бе изтърпяла до края – стори й се цялата нескончаема нощ – просто бе затворила очи и също бе пъшкала, което разпали още повече мъжа и той впи устни в мекичкото на ухото й. Тя изстена… а той така и не разбра, че това не бе стон на наслада, а от сподавени ...