Jul 25, 2021, 7:29 AM

 В тъмното 9 част 

  Prose » Others
600 1 12
Multi-part work « to contents
1 мин reading

Затихва смехът. Гасне огънят. Силуети и хоризонт, потъват в мастиленото черно на нощта.

 

- Да не би да те е страх от тъмното? – пита Ти.

- Страх ме е от онова, което ми се струва, че виждам. – отвръща Баба. – Ами теб?

 

- Виждам възможности и не се страхувам от тях. Научих се да избирам и живея с онази, която радва душата ми. Ето! – Ти се пресяга към торбата си и я изсипва пред смаяните погледи на Шмръц и Баба.

- Ехаааа! – възкликват двамата.

 

Като диаманти блещукат многоцветните песъчинки, затворени в прозрачното тяло на побиращ се в шепа пясъчен часовник и се стичат от пълно в празно, от настояще към бъдеще, а шепотът им се слива с жуженето на ветропоказателя.

 

- Ваш е! – усмихва се Ти. – Да ви е светло в душите и пълно в сърцата. Имайте и Бъдете... Сбогом! – И потъва в изгрева.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??