В тъмното 9 част
Multi-part work to contents
Затихва смехът. Гасне огънят. Силуети и хоризонт, потъват в мастиленото черно на нощта.
- Да не би да те е страх от тъмното? – пита Ти.
- Страх ме е от онова, което ми се струва, че виждам. – отвръща Баба. – Ами теб?
- Виждам възможности и не се страхувам от тях. Научих се да избирам и живея с онази, която радва душата ми. Ето! – Ти се пресяга към торбата си и я изсипва пред смаяните погледи на Шмръц и Баба.
- Ехаааа! – възкликват двамата.
Като диаманти блещукат многоцветните песъчинки, затворени в прозрачното тяло на побиращ се в шепа пясъчен часовник и се стичат от пълно в празно, от настояще към бъдеще, а шепотът им се слива с жуженето на ветропоказателя.
- Ваш е! – усмихва се Ти. – Да ви е светло в душите и пълно в сърцата. Имайте и Бъдете... Сбогом! – И потъва в изгрева.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
