Джулюнски пирати – клозетът на мъртвеца

В пространството около половия кабинет се възцари мъртвешка тишина. Единсвено учестеното дишане на санбернарът Арш-лекер подсказваше за витаещото напрежение, предхождащо ситуацията, която щеше да промени хода на световната история. С треперещи пръсти издънката от рода Фердинандови отмести дървеното резе от прясно байцван явор. Със скърцане вратата на половия нужник се отвори. Този звук като електрически импулс пробяга по нервите на дон Чаво, изопнати като отвес на млад дюлгер, спуснат с нежност и чувство към подрязаните изгнили дъски на карталския философски клуб „Фридрих Ницше”. По-наблюдателните доловиха мистериозен шепот, донасящ се от тълпата роднини. Йеромонах Спиридон разбуни духовете, цитирайки шепнешком четвърта сура от неизвестен досега препис на Корана, която според късния превод на Лопитал-Ляпунов гласеше:”Бира се пие докато е студена, а жена се оножда, докато още не е чела Сартр и Камю”.

Докато фамилията се забавляваше с поезия и философия Асен Джуниър III тихомълком се запъти към тайния килер на Фердинандови, където от столетия отлежаваха две бъчви с букови обръчи, в които се съхрняваше мистериозния лубрикант на строителния клан – слуз от специално селектирани охлюви порода Лонгхорн, отглеждани в джантите на фамилното Пежо 406(нов внос). Преди да тръгне обаче наследникът на текстилената манифактура превъртя два пъти ръждясалия ключ за катинара на половия нужник, паяжините, по който подсказваха, че бяха изминали векове от последното му използване за дефлорационни нужди. След като чу щракването той затъкна отключващия инструмент в магнитния пояс на д-р Ливайн, опасващ изтънчената му снага и смело закрачи към мястото за съхранение на семеината реликва. За нещастие архитектът, проектирал Каса ди Фердинандови бе подходил твърде фриволно към строителните планове на хасиендата, така че на Асен Джуниър се наложи да премине последователно през будоара на доня Милка, кухнята, пералнята и мокрото помещение преди да достигне бленувания килер.Тей като обаче от дългото чепкане на памучни бали усещанията на Асен за ляво и дясно бяха силно притъпени, той неочаквано смени посоката и вместо да достигне буретата на късмета, отварящи портите на дълго сексуално блаженство той се озова в мрачната, миришеща на мухъл и зелени еуглени, изба на имението. Когато осъзна къде се намира, младият текстилен магнат за малко не надане писък на ужас, засенчващ и най-смелите постижения на Майкъл Джексън. Той много добре си спомняше легендата, разказана му от последната преупотребена от него мома. Докато той обругаваше портите на девствеността й с могъщия си боздуган, превръщащата се в жена девойка му разказа преданието за древното табу на Фердинандови. Според древните манускрипти преди двеста четиридесет и осем години една стара семейна приятелка – графиня дьо Цани бе злоупотребила сексуално със скъпия на фамилията котарак Унуфри. За назидание прародителката на доня Милка, контеса Ге дьо Рия бе извършила древен вуду ритуал на сексуално въздържание, обрекъл духа графиня дьо Цани на вечно скиталчество из Фердинандовата изба. Оттогава насетне духът на незадоволената благородничка се скитал и тормозел съзнанията на поколения недефлорирани Фердинандови.Разказват запознати.

С треперещи ръце Асен Джуниър III заопипва пътя пред себе си. Четири крачки северно от входа кракът му закачи стърчащ от пода камък, който издайнически хлътна под тежестта му. Ругатните на текстиления магнат се сляха в звука на търкащи се камъни, наподобяващ Барбара Стрейзънд в дует с Митьо Пищова и Денди. Пред взора му една масивна каменна плоча се отмести и разкри пещера в стил Али Баба. По-внимателният оглед обаче установи, че това всъщност е потънала в мъгла мистериозна стая с неизвестно научно приложение. Асен Джуниър, който по-миналата нощ бе задоволявал сексуалното си желание с дясна ръка над томче на Стивън Кинг, веднага се досети, че пред него току що се е открила тъмната страна на дон Чаво, използващ строителния си гений за мрачни и зловещи начинания. Асен смело пристъпи прага на храма на Недоклециан и още с първите стъпки в ноздрите му удари мириса на ферментирали джулюнски домати. Асен обаче непоколебимо крачеше напред като отдели секунда, за да затъкне в ноздрите си два тампона ОВ, превръщащи цялата течност в гел и цялата воня в миризма на Шанел N5. Първата мисъл на текстиления магнат бе, че е попаднал в таен склад за военновременни запаси на фирма „Чех” – Соколово. Когато съзря обаче мумията на джулюнски пират, прикован с ръждясали вериги към буре от домашна лютеница, Асен разбра, че се намира в средата на тайната лаборатория, чието съществуване Фердинандови отричаха от векове. Основана от предците на дон Чаво, въпросната лаборатория от столетия снабдяваше савойската династия с джулюнска лютеница тип хорце, използвана като платежно редство при уреждането на мачовете между Интер, Милан и Ювентус. Из интернет отдавна се разпространяваше папарашка снимка на Сеп Блатер, захапал филия пълнозърнест хляб, намазан с джулюнска лютеница. До този момент обаче Европейската футболна централа определяше снимката като нагла фалшификация. Сега обаче очите на Асен виждаха истината. Той изненадващо си спомни за един стар, поръчан от неизвестно лице, гоблен, на който бяха извезани Блатер, Роналдиньо и Иван Славков, омазани с лютеница. Очевидно дългата ръка на стария дон бе стигнала навсякаде. Специфичната миризма и избилите по тавана петна подсказаха на Асен Джуниър III, че тайната лаборатория се намира под нужника. Очевидно донът бе канализирал изпражненията на фамилията, за да ги мобилизира в името на благородната кауза.

- О,боже! – помисли си Асен. Нима последната титла на Милан се крепи бърху лайна?

Сърцето му на пламенен привърженик на росонерите не издържа. Краката му сами го поднесоха далеч от омразния дом. След две крачки обаче той се натъкна на непреодолимо препядствие, от което се разнасяше трапчивата миризма на охлюви породата „Лонгхорн”. През мислите на Асен Джуниър III премина електрически импулс. Всички забравени мозъчни клетки се сепнаха изведнъж, раждайки пъкления план, който щеше да влезе в историята като аферата „Джулюница”. Той грабна с шепи от лубриканта и с няколко добре премерения движения си достави такова удоволствие, каквото и две династии недефлорирани Фердинандови не биха могли да му доставят. За нещастие бялата струя попадна точно в средата на резервоара с лютеница. За миг през мозъка на Асен премина мисълта за дълбокия символизъм скрит в този акт – бяла струя, зелени боркани и червени домати. Той обаче я пропъди и се затича далеч от прокълнатата къща.

Междувременно, горе до нужника напрежението достигна своята кулминация. Горчива пот на едри капки се стичаше по челата на всички от династията. От разказа бяха изминали едва три глави, а дъщеря им още не беше дефлорирана. Мълчанието бе нарушено от тропота на кубинки. Верния слуга на династията, наричан с любов от доня Милка – Сатъра, нахлу в стаята и със запенена уста промъви:

-Дефлораторът избяга!

Тиха паника се надигна из членовете на фамилията. Единствено дон Чаво запази ледено спокойствие. Той стисна зъби и се обърна към Сатъра:

-Сигурен ли си? Нали знаеш какво е наказанието за лъжа?

-Обръсване на топките, доне, знам. Кълна се в брадата на пророка Явор, че не лъжа.

-О, ужас! – Антидефлорационна скръб заля лицето на доня Милка.
Дъщеря ми никога няма да загуби девствеността си.-Проплака тя.

-Тишина! – прогърмя гласа на дона. Ще теглим жребий. Някой трябва да отхлюпи мидата на дъщеря ми. И то тази вечер!

След кратка, но изчерпателна церемония по теглене на жребия, Сатъра бе изтикан крачка напред.

-Но дон Чаво, аз дори не съм си изрязъл ноктите на краката.-опита се да възрази ямболският левент.

-Нито дума! С тези нокти ще запънеш вратата на половия нужник, за да не избяга тя. А сега върви и изпълни дълга си.

Обиграната ръка на доня Милка дръпна шалтера на осветлението. Притихналите гости дойдоха единствено при щракването на шперца в ключалката. Останалото е мълчание. Едиствено мухите лайнарки станаха безмълвни свидетели на анималистичния акт. Мама Милка с ужас наблюдаваше потоците кръв с примеси от косми от мишниците на Сатъра, изтичащи от процепа на недъгаво закования праг на нужника, построен от прародител на дон Чаво в миг на душевно разтройство.

В разгара на акта GSM-ът на издънката на клана Фердинандови иззвъня с мотиви от култовата мелодия „Дърт козел млада върба лющеше”. Обаждаше се нейната приятелка Цанка, за да я уведоми,че в този момент би желала да я покани за рецензент на дипломната си работа на темата „43 начина да изпитаме оргазъм без мъж”. С мучене, неподдаващо се на разшифроване Фердинандова подсказа на приятелската си, че в точно този момент изпитва 44-тия. Цанка, която от крехка детска възраст бе изучила изоснови кода на доцент Матев за невербална комуникация, схвана намека и затвори. Така дивият ямболски секс продължи необезпокояван.

4 дни по късно

Дълбокият транс, в който бе изпаднала Фердинандова бе нарушен от лек полъх на вятъра, погалил като целувка на математик слабините й. Тя с надежда отвори очи, но това бе само течение от току що отворения прозорец. Девойката, превърнала се в жена разочаровано затвори очи. Тя знаеше, че ако погледне през прозореца ще види в семейната градина Сатъра, който от четири дена загряваше с дясна ръка за пробуждането на любимата си.

-Имаш ли нужда от нещо, дъще? – промълви доня Милка.

-От два литра кислородна вода и от антисептична четка „Pronto”. – прошепна благоверната.

-Но, дъще, по този начин нежното кокиче ше заприлича на слънчоглед. – ужаси се майка й.

Пред погледа и изникна натрапчивото видение на чифт парцаливи разбръцани килоти слезли сякаш от Митьо Пищова, закупени от нея при последното й посещение в дрипшопа на Чолаковци с цел превръщането им в полова кърпа. Тя побърза да смени ледения компрес от слабините на дъщеря си, който още пушеха. Слава Богу, че хладилника от Картала осигуряваше достатъчно лед. След като презареди компреса мама Милка се завърна в стаята на дъщеря си и се опита с благидуми да разсее облаците надвиснали над чедото й. Благородното начинание обаче се провали, защото чедото беше изчезнало.

-Mama mia! – пропищя доня Милка.

-Porka madona! – донесе се вопъла на дон Чаво във флорентински интервал квинта.

-Fungi poisonari! – пропищя с ямболски акцент Сатъра.