The work is not suitable for people under 18 years of age.
Никюпското съкровище – книгата на любовта
Вратите на Каса ди Фердинандови се затръшнаха зад гърба ми със зловещото скърцане на отдавна неупотребяван девствен пояс. Мрачният карталски въздух заглушаваше стъпките ми, така че нощната тишина се нарушаваше единствено от звука на запалката ми и мистериозното шумолене на последните две мозъчни клетки, спорещи за местонахождението на Фердинандова в пустия ареал на черепа ми. С рязко движение на мисълта прекратих спора им, тъй като планът бе изникнал в съзнанието ми още с първите думи на дон Чаво. Повече от ясно бе, че този случай ще се реши не с груба сила, а с изтънчената дейност на малките сиви клетки. Извадих blackberry-то от джоба си и със заучено движение преодолях firewall-а на WiFi мрежата на строителния клан. За секунди вече бях в личния компютър на Русокоска. “Въведете парола”, ме подкани mainframe-а. Мислех точно 3.14 секунди, след което въведох “Сатър”. “Access granted”, приветливо се усмихна дисплетя на blackberry-то.
От пръв поглед обаче ми стана ясно, че издънката на клана е придала ново измерение на думата “предпазливост”. Всички следи на browse-ването й бяха заличени, а log файловете й бяха криптирани със 128 битов ключ, разкодирането на който щеше да съвпадне с астралния цикъл в мено паузата на цялата фамилия. Единствената следа, за която можех да се уловя, бе SMS с неясно съдържание, изпратен до фригидната хетера на Шекер махала – пророчица Цанка. Решението да посетя евокиращата егрегорка блесна в главата ми като мълния. Без да губя и секунда, закрачих към кирпичения мавзолей, който служеше за лятна резиденция на откривателката на тройната водна защита.
Докато карталският Биг Бен отмерваше дванадесетия час, тъмните улички на квартала на богатите се плъзгаха покрай мен като бирите в гърлото на уморен пътник, поспрял се да утоли жажда в култовата кръчма “Слънчев бряг”(старото обръщало на четворката). Не спирах да размишлявам върху съдържанието на SMS-а: “Астрална тръстико, посъветвай ме как икономически най-изгодно да зегеровам своето Ø”.
Под кабалистичното словосъчетание “загероване на Ø” вероятно се криеше древен келтски ритуал за апроксимиране на вагиналната мярка, която според теоремата на Каратеодори би могла да бъде продължена върху вероятностното пространство на аналните окончания и посредством биективното съответствие между множеството загорелите пениси и естествените числа, пророчица Цанка следваше да изготви полов хороскоп за асцедентите на водолея. Казано накратко, използвайки този хороскоп, Фердинандова щеше да е в състояние да изчисли с точност до вероятност кой, кога и с каква продължителност ще отскубне нейната маргаритка.
Потънал в размисли, не усетих кога мавзолеят бе изникнал пред взора ми. Огромната модернистична конструкция, изградена от вещите ръце на масоните в стил постбароков готически сюрреализъм, бе надвиснала над мен като девствено проклятие над прелъстител. Злите езици сказваха, че за фигурите на гаргойлите, които крепяха подтискащо масивния покрив, навремето е позирала лично третата прабаба по бащина линия на доня Милка.
Приближих се до обкованата с пиринчени гвоздеи дъбова врата и почуках нагло. Противно на очакванията ми, великият бог на девствеността не излезе да ме порази. Вместо това, вратата се отвори безшумно. Отвътре ме лъхна миризма на затояла сперма и отдавна непрани кюлоти. Стените на дългия вестибюл бяха осеяни с щателно препарирани членове на малки мечета гризли. Очевидно пророчицата бе открила тайния вуду ритуал на таксидермията. Според предварителното разузнаване, седалището на пророчицата трабваше да е в амвона. Бавно закрачих по дългия, мрачен коридор. В безкрайните ниши по опушените стени кротко почиваха трилитрови буркани, пълни с марината и прилежно затворени с позлатени капачки “Dibsi”. В тях пророчица Цанка в продължение на векове бе събирала и съхранявала тестисите на хуманоидни самци, отказали й свещения акт на съитие. Потръпнах от ужас, когато си представих бройката на момците, не пожелали да оплакнат член в светия извор на пророчицата.
Запленен от страховитата визия, забравих да гледам в краката си. Приблизително на 1615-тата крачка усетих как нещо хлътва под дясната ми мокасина. “Капан”, помислих си аз и инстинктивно се метнах встрани. За жалост обаче, древната травма от дефлорацията на млада вакла индианка, както и болезненият артрит – спомен от времето, прекарано в Меричлерските полета в търсене на светия Граал, ми изиграха лоша шега. Почувствах как топли вълни ме обливат от главата до петите. Тъкмо се чудех да не би да започвам критическата, когато осъзнах, че върху мен е била излята цинкова кофа, пълна със сперма, прокълната лично от Шри-Матаджи йога. Късметлия бях, че преди да се запътя към пантеона на аналната фрустрация и вагиналния бихейвиоризъм, се бях отбил през местното мюфтийство, където жената на моя стар приятел – баба Мусайбе, ми бе изпрела магическия амулет от косми от пубис, който ме предпазваше от пагубния армагедон на семенната течност. Джвакайки с мокасините, продължих смело напред. Най-накрая достигнах до сакралното място – амвона, където върху прясно одрана човешка кожа седеше в поза лотос жрицата на аналния секс. Заметнала цици върху морни рамене, пророчица Цанка с бясна скорост извършваше ритуала на клиторо-пъпната мастурбация, описан в свещените книги на Бхагавад Гита като най-могъщото средство за предпазване от уроки, разстройство и забременяване. Зачудих се на богатото въображение на пророчицата. Съгласно древните скрижал,и по време на мастурбацията практикуващият окултната сага трябваше да си представя как бива разпорен от напуканата пета на млад ромски служител на “Жилстрой” ООД, който в едната ръка държи търнокоп, а с другата овкусява омлет с пъдпъдъчи яйца и тестиси на млади карталски козленца. Знаех това, тъй като редовно следях рубриката на професор Юлиян Вучков по VH1.
Цанкини вълнения
На крачка бях от ослепителния оргазъм на проникновението, когато чух многозначително покашляне зад гърба си. Сепването наруши концентрацията ми и гъбясалият от дълга употреба среден пръст се плъзна в тясната шоколадова дупка. Маникюрът проби засъхналата коричка екскременти и нахлу зверски в правото ми черво. Ядосана от нарушения интегритет на деветата си чакра, се извърнах рязко към натрапника.
- Кой, в имвто на непокътнатия химен, си ти? – излаях аз. Интонацията ми явно свърши работа, защото непознатият се сепна.
- През моята уста говори волята на дон Чаво, пророчице – бързо възвърна самоувереността си той.
Споменаването на името на стария дон ме накара да изтръпна от ужас. Очевидно младежът бе вербуван от чудовището, наричащо се баща на Янка. За нищо на света не трябваше да издавам местонахождението на своята астрална близначка...
- И какво иска да знае онзи запъртък? – направих се на изненадана.
- Говори, вещице! – изръмжа през зъби странникът.
- И дори великият дух на онанизма да говори през твоите уста, пак не би могъл да разчиташ на нищо, урбанистичен мъдрец такъв!
- Тогава диалогът ще протече по-грубо, незаострена вулво...
Преди да успея да направя заклинанието на духа И-Дзин за триизмерна вагинална защита, грубите му лапи ме сграбчиха и привързаха със сезал върху жертвеника, който помнеше столетия подред садо-мазо мъчения и жертви, поднесени в чест на Върховния бог на менструалната кръв.
Ръката, която пише тези редове, тръпне при спомена за зверствата, които този изверг извърши над мен. Разбрах, че той из основи е изучил древната китайска книга Цун Уй за мъчения и изтезания, тъй като усетих всеки неин ред с тялото си. Розичката ми още подсмърча от капките вода, който садистът остави да капят в продължение на 14 часа върху пещеричката ми, а боздуганът, с който той обруга портите на девствеността ми, още ме кара да се будя през нощта, обляна в горчива пот. Но не това ме накара да се пречупя. Само черният господар знае откъде този тиран бе научил смъртоносното за всички вещици проклятие. Пищях от ужас, когато видях как той намотава сребърния синджир около мазния си израстък, прави кръстния знак и започва да мастурбира върху голото ми тяло. Всяка капка от скверната му течност прогаряше кървящи язви по кожата ми. Когато болката стана нетърпима, две думи се итръгнаха от сключените ми устни: “Янка... Никюп!”
- И какво ще търси Фердинандова в Никюп, никаквице?
Бързайки да се отърва от наистовата болка, му разказах за видението, което бяхме имали с Янка преди пет луни. Тогава, опасявайки се от своята неопитност, дойде при мен за съвет как да постигне вселенска хармония между диаметъра на лоното си и радиуса на еректиралия сап на Сатъра. Тогава двете с нея проведохме спиритически сеанс и се свързахме с духа на майката игуменка, ръководител на ордена на Грездея към манастира Шао Спин. Според древните предания, преди 7500 години орденът започнал циклостилни записки върху кожата от одрани мамутски чепове, за да съхранят за бъдните поколения тънкостите на изкуството за задоволяване на мъжа. С течение на времето “Книгата на любовта” била дописвана и цензурирана, като постепенно нюансите и избледнявали и най-накрая тя достигнала при нас като пошло издание на Кама Сутра. Оригиналът обаче бил съхранен в златно ковчеже с 14 печата. Много храбри амазонки са се опитвали да разгадаят местонахождението на книгата, но търсенията им претърпели неуспех. По време на въпросния сеанс треперещата от паркинсон ръка на майката игуменка ни бе посочила Никюп. Несъмнено наследницата на Фердинандови се бе наочила натам. Тя правилно бе осъзнала, че пътят към сатърския оргазъм, минава през отдавна забравените пози: “тигър обладава заек на челна стойка” , “майски бръмбър мастурбира с листна въшка” и “мравояд отнема девствеността на опосум”.
Когато му разказах всичко това, очите на странника блеснаха с адски огън. Разбрах, че вече не съм му нужна и се подготвих психически за съдбата си. Последното, което чух, преди сатанинската пръдня да прогори дробовете ми, бе зверския му рев: “Янкааа”.
Мевдувременно в покрайнините на Никюп
Току-що изгрялото слънце окъпа с лъчите си тучните никюпски поля. Гледката на събуждащата се природа, духващият ветрец и кротко серящи овце накараха Фердинандова да се размекне. Вече трети ден тя крачеше немила-недрага, нарамила бохча, сръчно съшита от старите наполеонки на дон Чаво, в която бе складирала най-необходимото – избелен с “Асе” отрязък лигнин, томче на Сартр и прясно издялан от яворово дърво член, подарен и от случайно срещнат чобан. На няколко пъти наследницата на дюлгерския клан се бе губила и отчаянието бе на път да я завладее, когато съдбата я сблъска с хрисимо изглеждащ младеж, представил се като чобан Илия. Разбрал за нейните неволи, той и предложи чудотворно средство за навигация. За да се изполва фалическия GPS, Русокоска трябваше само да го втъкне в своята светая светих, след което магическият член се извърташе с тестисите към правилната посока. На няколко пъти Фердинандова се улови, че прибягва твърде често към пътепоказателя и се запита дали това няма да се превърне в нейно хоби. Така или иначе вуду грездеят действаше. Два дни по-късно девойката вече стоеше пред портите на Никюп. Тя правилно прецени, че не е разумно да влиза през парадния вход, тъй като несъмнено отецът вече бе разпратил нейни снимки в рубриките “Издирва се” на трите национални масмедии – БТВ, зона романтика и gepime.com. Затова тя реши да прибегне към план Б: катакомбите в североизточния край откъм бостаните на китното селце. Фердинандова прибра магичекия чеп в бохчата си и смело закрачи към подземията. След три часа лутане из никюпските лабиринти, девойката достигна до огромни двери, на които със старобългарски руни бе изсечен енигматичен надпис “Я надуй на дядо кавала!” Чудейки се какво означава това, Янка похлопа плахо. Единственият резултат от действието й бе отварянето на скрито прозорче в долната част на портите, откъдето се показа монстрообразен грездей с разширени вени, на който бе татуирано “БТК”. “За мене е”, досети се издънката на клана и смирено налапа качулатия член. Неясен рев иззад вратата я накара да се усъмни, че не изпълнява процедурата правилно. Тъй като досега се бе занимавала само със свирки, петинг и мляскане с фригидни философчета, чието Ф бе колкото на средностатистически молив НВ, тя не бе запозната с тайнството на здравия български кавал. Поддавайки се на необясним импулс обаче, тя повторно налапа главата и започна да рецитира статията си за икономическите тръстики, публикувана в “Самоводенски обзървър”. Три абзаца по-късно – дали от фрикциите, дали от скука – чудовищният член брутално свърши в гърлото й. Преглъщайки спермата, която се стичаше като жива по хранопровода й, Фердинандова видя как портите се отварят със зловещо скърцане и зад тях се показа страховит силует с буйни къдрици и космати подмишници. Забърсвайки соковете, които се стичаха по омекващата паламарка, той се представи с хрипливо ръмжене:
- Метъл! Зарьо Метъл!
Междувременно в пантеона на аналната фрустрация
Вещицата отдавна бе припаднала, а аз продължавах да плакна инструмента си в купела със светена вода. Изведнъж страшна болка преряза левия ми тестис. С вроденото си шесто чувство разбрах, че Фердинандова бе попаднала в сексуален капан. Дано боговете ми помогнеха да я открия, преди вулвата и да се бе превърнал в Маришкия разлом.
© Сибин Майналовски All rights reserved.