За пореден път наближава краят на годината и е време за нови желания. Тази мисъл ме върна към случка от това лятото, която реших да споделя с вас.

Всичко започна от там когато в непринуден разговор бях запитан “Какво ще си пожелаеш, ако имаш три желания?”, като изрично беше упоменато, че нямам право на повече и повтарящи се. Доста често срещан въпрос, но с доста неочакван извод от и за самия себе си.

Да си призная не бях отделял време за размисли по този „екзистенциален” въпрос, и затова ми отне малко време докато реша какво ще е първото ми желание. Но не закъсня. Жена! Но не коя да е, а конкретна една.

Може би отвлечен от мисълта за първото ми желание, не можах да измисля второ, затова и може би човекът отправил ми въпроса, предложи да ми каже какво той би избрал. Съгласих се с неохота разбира се, а и никога не е излишно да почерпиш от чуждия опит. Първо ще искам да съм безсмъртен! - каза той, после ще си пожелая да съм най-богатия на света и всички мъже на света освен мен да са педерасти.

Това последното разбира се не беше лично срещу “различните”, въпреки че да се определяш за такъв и да негодуваш, че те определят за такъв ми е леко шизофренно. По-голям проблем сякаш имах с безсмъртието, въпреки че трябва да призная, изборите му и на трите желания имаха доста добра стратегическа ориентация. Човека си създаде рай само с три желания, а на господ му е отнело шест дена да сътвори обикновената и мизерна земя. Но да се върнем на безсмъртието. Не мога още да го твърдя със сигурност, но да живееш неограничено дълго най-малкото не звучи зле, макар че може и да се окаже нож с две остриета. Вся някога би ти се приискало да умреш.

Да мога аз да реша кога ще умра, беше изборът ми за второ желание. Обичам да имам избор. Най-вече за собствената си съдба. А и (не)реално пак си бях безсмъртен.

За този си избор получих одобрение, но жената която си пожелах с първото ми желание нямала да има моето дълголетие и това щяло да бъде проблем, за разлика от райския свят на моя събеседник, където хем имаше изобилие, хем липса на търсене, да се изразя така.

До някъде той имаше право, до някъде аз, освен факта че изобилието в реалността не е по-малко от това в рая, просто трябва да докажеш че не си от “различните”, като до преди това си се правил на такъв за да имаш после възможността да докажеш обратното. Но какво да се прави, реалност. За мое душевно щастие такава в каквато ми оставаше едно желание. Ами сега? Труден избор се очертаваше и май имах нужда от време да помисля. Да призная в този ден не можах да дам отговор.

Минаха повече от няколко седмици в размисъл, а избор за трето желание все още нямах. Не че нямах повече желания, но те бях толкова безсмислени и обикновени, че бързо отпадаха. Мисълта по темата ме застигаше на различни места в различно време, та реших да се възползвам от това и отново да почерпя от чуждия опит.

Разбира се, темата за безсмъртието беше най-актуална и детайлно разгледана, като всеки си имаше собствен довод, но се появиха и други интересни предложения. Някои дори нямах нужда от още две желания, стига да контролират време-пространството. Време-пространство?! А уж интелектуалното ниво било паднало. Освободени от ограничения и задръжки хората се възползваха да придобиват супер сили, което до някаква степен ме успокои, тъй като и през моята глава минаха няколко такива идеи, а и очевидно истинските им желания са реални постижими и не фигурираха в листа с въображаеми такива. Намираха се и по-обикновени или истински желания, така да ги наречем, като това да можеш да пееш. И не че човека който си го пожела не можеше да пее или да се научи, просто много би се изкефил да му идва от вътре.

За моя голяма радост, материалните желания не бяха основен фокус на темата, макар и да не липсваха. Сякаш изобилието в днешния свят е насочил хората към това не да искат повече от всичко, а различното от останалите. Такъв тип отговори ме върнаха към моето желание. Вече бях чул доста други отговори, търсейки насоки, и въпреки на пръв поглед добрите избори не намирах моят сред тях. Все пак желанията са си мои и едва ли някой би искал точно същото. Затова и се запитах. Какво бих бил направил ако наистина аз държах живота си в ръце и можех да реша дали да приключи днес, утре или след много, много време? На къде би бил тръгнал? И какъв щях да стана?

На теория бих бил имал всичко, жената която искам, свобода от капана на времето и дори, защо да не, възможност да променя света. Нещо за което по принцип вярвам че и един живот е достатъчен да бъде постигнато, но не и достатъчен да бъде изживяно. Нещо което не беше проблем към момента тъй като решението кога да приключи живота ми би било мое. Честно обаче да призная, правото на избор носи предимно душевно удовлетворение или спокойствие. Истината е, че едва ли ще е толкова хубаво да живееш прекалено дълго, камо ли вечно. Дори и най-свободния човек на света, какъв би бил смисъла да живееш, след като всичките ти приятели, случки в живота ти и най-вече любимият човек са просто едно далечно минало. Може би това ще е момента в който ще се възползвам от силата на второто си желание, но не преди да се възползвам от правото си на трето такова, тъй като вече имах отговора. Сигурно се чудите какво ли бих бил искал, след като съм имал възможността да имам всичко? Ще си пожелая това което винаги съм искал, за малко притежавал и с времето загубил, а именно да срещна отново човека от първото си желание и в следващия живот!