Важен е Пътят: не Пилето или Мотиката
Пиле в царевицата
И царевицата няма да расте
И пиле в царевицата
И царевицата няма да расте
Абонатът е бунак и не отговаря, моля изчакайте
Глобул ще предаде, ако е спешно.
Стоях си, почесвах се най-разсеяно по тиквата и се взирах в тоз айфон. Ти ли бе, пак на мене игрички ще да ми правиш? И що не вдига тоз моя приятел Жорката, пак някъде ще да се е скрил, заровил се е вдън земя, та даже си е цъфнал една червена роза върху главата, па да го мисля за храст! Трудно му е инак да си скрие високата физиономия, ама на дърво се успешно преструва!
Тъй си ази мислих, мислил недомислил, както си ми и практика беше, докато отново превъртах айфонеца, опитвайки се да се свържа с приятелчето. Добре поне, че вече телефони се ползваха, а не гълъби. Представи си, драгий читателю, тоз айфон да трябваше да го хвърля по Жорката, та да лети да го търси, та той триста пъти ще да се загуби макар да има ДжиПиЕс или ЕсЕмЕс или ЗаРядНо. Пардон, то зарядното няма общо с летежа телефонен, ама е на — още едно нещо, за което да благодаря на Патрона горе. Тоест, на Шефа. Телефонът щом не му трябва да разперва малките си епълски крилца и да се губи из София, пак ще да съм на кирия.
Абонатът е бунак и не отговаря, моля изчакайте
Глобул ще предаде, ако е спешно.
Замръзнах, вслушан с наострени уши към роботиката, дето ми беше вдигнала. Ама чакай бе, брате, то туй изречение грам смисъл няма? Първо, ти отде знаеш, че абонатът е мъж, та да е бунак? Второ, кво да чакам, ако Глобул ще предава? Трето, къв Глобул братче, нали си сменихте името? И пето, как ще разбереш дали е спешно бе, роботска главо?!
Остър шум от запалени спирачки разсече ушите ми и се уплаших в миг, да не съм бил от острий шум подстриган. Вдигнах очи, проверявайки си все пак косата и какво да видя — та той Жорката е спрял с бричката баш пред мене. Кога си той купи такава мощна бричка?! Лъскаво капаче, лъскави фарчета, усмивчица отпреде турил, гумите тъй надути ще кажеш има да се катери до Витоша, боята една светличка, блестяща… ех, то туй да си превзета кола, ама! Кола с характер, дет се вика! И като спира, пищи че те утрепе!
— Здрасти, Жорка, абе, нещо Теленор-а те шпионира. Или бяха А-Едно?
— Загубих си телефона бе, дребен юнако славен. Скачай да ходим на вилата, че работа ни чака!
Ех, да знаеш, брате, как се с ентусиазъм метнах на предната седалка и замечтах се с пълното си свободно право да мечтая — за горите, за полята, за сините жита… пардон, за белите жита, за небето над главата и птиците в нощта… тананиках си незнайна за мене най-чаровна песен на Тоника, клатех си главицата, а Жорката барабанеше по волана в поредното софийско задръстване.
— Жоре — промърморих аз след известно тананикане, след като минал бях през репертоара на Тоника па да стигна до Бургаски вечери — ний до Бургас що не отскочим, а? Да видим онея мрежи изплетени от зли риби.
Той вдигна вежда.
— Зиг, с цялото ми уважение, обеща да ми подаваш мотиката, брат. Тъй не се прави!
— Аз мотиката мога и от Бургас да ти я подавам, туй не го ли виждаш — навих си аз ръкава със страст — туй е мъжки бицепс! Като развъртя лакът, като напрегна мишци, тъй ще ти мотиката запратя от морето чак до Вилата, че даже ще прекопае градината, видиш ли!
— Аха, точно.
— Най-точен стрелец съм аз, мани, че съм овен. Ний овните сме най-точните стрелци, стрелеца ряпа да яде, той повече за водолей го бива.
Жорката умен човек, не каза нищо. Чест му прави!
— А ако знаеш девите какви са малки сладки скорпиончета… аз ей туй не разбирам! Има, брате, зодии, и ги налепили на хората, и после цял живот си някакво си животно. Ама даже ти не си го разбрал! Само девите са хора, ама ако си мъж дева, горко ти. Ама поне си човек, не си добитък!
— Да ти имам акъла, братенце!
— Ще го имаш и още как. Ей сега като умра ще взема да ти го завещая. Зигфрид завещал на Жорката Девата един философски мозък.
— Пфу, умрял той, бонбон такъв. Вземи ми подай мотиката първо. И аз съм телец, не ми знаеш зодията!
— Къде е таз мотика?! Дай да ти видя мотиката и на тебе, пезевенк! Телец ми бил, ще те отеля аз тебе!
Спря се колата на една бензиностанция, а аз такъв един цапнат през главата бях тая съботна сутрин, че взех аз да сляза да поръчам бензин. Един такъв голям, силен представител на мъжкото съсловие се към мене приближи и посегна към маркуча, закачен за автомата… или там както се казват тия работи.
— А-едно до горе.
Човекът със стъписване ме зяпна.
— А, чекай, имах предвид Теленор, до горе — бъзнах го аз, а той само примига на парцали. Знаех аз, че му иде сега да си отвърже езика и да ми почне родословното дърво, ама сдържаше се човека, професионалист той.
— Девет пет — подсказа Жоро, тъкмо измъкващ се от таратайката. А тя една лъскава таратайка, да не чуе, че тъй я наричам. Няма да казваш, чу ли, драгий читателю!
— Девет пет, а-едно, осем осем три — смигнах на момчето, пардон, мъжагата, и се оттеглих достолепно към бензиностанцията. Викам, ази пари нямам щото от край време ми не вървят нещата, ама поне да си извадя портфейла, а той Жорката ще ме спре и ще плати бензина. Заставам на касата, ей така наперен и ухилен до уши, без маска — какъв позор — и рошав, и бавно започвам да отварям портфейла. Жената ме наблюдава зад едно отдалечаващо я стъкло, ще кажеш, огромни цайси са ѝ трябвали, щото не вижда добре.
Бавно отварям порфейла. Вътре една бележка от Била има, ама аз се правя, че по-скъпа е тая хартийка.
— Жоре бе, идвай, че съвсем го отворих вече! — провикнах се на всеослушание.
Всите ме посетители зяпат. Жоро пък нещо се замотал край списанията — ний с тая скорост няма да стигнем скоро във вилата, а тя съвсем е на близо до София. Ама като го знам как иска всите списания да види, да не изпусне нещо интересно… като аз пред детски играчки (не си чул, читателю, че аз съм мъж горд и детски играчки не гледам, особено не гледам пластмасови пистолетчета и колички, ама хич, разбра ли)…
— Жоре, порфейла ми ще висне отворен, разпнат ще плаче пред касата, приятел! — викът ми огласи въртълъка… пардон, орталъка, че пак ще ме изгризат с костите, ако кажа въртълък, че хорото се орталъсва, не се въртълъсва.
— Бе да плаче той, аз да не съм му гадже, та да го гушкам!
— Жоре, нима една душа ще оставиш тъй жално, тъй милно да те вика?
— А душата на списанието за коли ли да оставя да се дави без мене?!
Той, Жорката, братия, е човек за милиони. Него за нищо не бих го сменил, ни за списание, ни за портфейл. Такива ги ръси едни, че някой път така съм се смял, та не мога да дишам — не че туй много трудно да се постигне, болест моя, на тебе говоря!
— Жоре бе, майноле!
— Здравейте — застана той до мене и с щедра усмивка нахрани отегчената касиерка — с карта.
— На София ли ти е картата, брате, или на Варна?
— На Алианц Банк — той се засмя.
— Е, па тя таз банка толкоз ли е голяма, че и карта ѝ трябва?
Разбира се, не след дълго, за щастие или нещастие на другите пътуващи и зяпащи, се ний двамата отдалечихме от бензиностанцията. Скочихме в колата, подскочи двигателя, изръмжаха скоростите, понесохме се надалеч. Най-накрая да се избяга от таз София, ама важното е, да не те подгони, че тогаз става лошо! Ти бегаш, тя бега след тебе!
Припявах си аз Тоника, най-спокойно, докато се ний дундуркахме в колата. Изведнъж обаче, как си пея Люлякови нощи, се колата заклати, закани ни се, извади ми всите люляци от сърцето и Жорката я с мъка докара да спре.
— Кво стана, бе, Жоре, таз кола толкоз ме изтърпя, чак накрая ли реши да ме изхвърли?!
Слязохме ний и какво да видят юнашките ни сърца? Спукала гума колата. Удивих се аз, брате, не мога да се спра.
— Ееех, такъв глас имам, такъв глас! Гуми пука, стъкла троши, приятелите си губя… ейй, талант!
Жоро само клатеше глава с изражение мъчно.
— Е, па, верно няма да стигнем до таз вила днеска — заключих аз, като оказа се, че гума има, ама инструменти нема. Туй ми го главата не разбираше, ама въпреки туй, отидох край пътя и да танцувам започнах. Същинска нинджа — мятам ръце, крака, коса, даже врътнах и един кючек белким някой спре… нищо. Кат спрял автомобил със спукана гума ни подминаваха!
— Дай таз карта на София. — размахах ръка с разперени пръсти пред на Жорето лицето.
— Ъ?
— Абе, картата дай…
Докат го чакам да се пули, грабнах му от колата портфейла, измъкнах мъничката карта и с крачка на първенец юнак се върнах до пътя. Вдигнах я високо над главата си, и я размахах.
Не след дълго един джип спря.
— Ееее, най-накрая кацна пилето! — извиках с облекчение, все още размахвайки картата над главата си. Хората кат видят карта, кацат като пилета на водопой. Па отде да знам ази, че се с карти хранели…
И как сме пристигнали във вилата, драгий читателю, можеш и сам да си представиш. Аз се не престраших да запея повече, белким не ми се сърди много возилото, и в ума ми само люляци и зли риби с мрежи имаше. Ама нал казват всички — важен е пътя, не пилето… пардон, не дестинацията. Та затуй, дестинацията беше пиле. Тоест, важна. Щото трябва да се яде! Тъй де!
Говорил той говорил нищо не казал. Май по-добре да пея!
—————
Послесъобщенопис:
1. Габриела измисли съобщението на Глобул, тя запазва всичките си права да го произнася с роботски глас.
2. Песента за пилето в началото е верно, брате, истинска песен. Имало и по-луди хора от мене, ти да видиш — https://youtu.be/E8H-67ILaqc
© Зигфрид В. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не са смей, Зигфриде! Пепи е със зелена книжка, още преди пандемията.
-
🤣🤣🤣
-
Спящата принцеса се събужда от лимитирания 100-годишен сън и гледа: нещо зелено се надвесило над нея и прави секси селфита с двамата за вогофейса, а тя го гледа и си мисли: "това принцът ми ли е или сертификатът?"🤣
-
Ти, кво искаш да кажеш за жабоците?!
Да не сме алкохолизирани щастливци? -
И се оглеждай по светофарите, но внимавай: не всичко зелено в космоса е зелен светофар - може и някой жабок да търси спирка "Щастие" под въздействие на някоя и друга джамайска напитка!
-
🤣 ооо тя няма да има нищо против. Бойната роботка 🤣 може да е бодигард кикбоксьорска роботка 😎🤣🤣
-
Ще ми е интересно в следващата част от разходката ти в Космоса, дали няма да е добре и Габи да се включи
-
🤣🤣🤣 паднах!
Имате смях и поздрав от Габката. 🤣
Иначе, Жаб, то така е в Космоса. Пеещи роботи, туй то. 🤣 -
Виж за акумулатора не знам 🤔 Може да си изпил течността, за да извадиш тоа готин глас на клипа.
Поздрави, Габриела! Вече за пети път слушам съобщението.
Милата жена, покрай теб и тя стана робот. -
🤣🤣🤣 Жаб, шокира ме, братче преди да се усетя за кой запис ми говориш 🤣 викам си къде, кво, кой ме е записал да пея 🤣🤣
Пет спукани гуми е по-добре от изхвърчал акумулатор или да? 🤣
Пепиии 🤣🤣
А бре къде Петър 1ви ми е викал пекинез? Аз съм горд Чихуахуа, моля да не ми се бърка породата 🤣🤣🤣
Абе Жаб, ти и Пепи какво ме разсмивате сега от нищото, бре? Както си седя и бам- смях смях. 🤣 -
Ох, тоя глобулски бунак! Сега прочетох вс коментари и предлагам и на Габи един почетен пагон с 5*****!!!
-
Зиги, при тоа бицепс и глас на Павароти и четири спукани гуми са нищо. Виж пет, вече е проблем!
Ама много хубаво пееш на клипчето! Откога е записа
А Петър1, що ти вика пекинез? -
Жени 😍 смях да има! 😜😆
-
Много имам да чета при теб и знам, че ме развеселиш
-
Вики 😍 не знаех, че самодивите сте толкова напреднали с технологиите 😉🤣🤣 викаш, да хвърля дрон по Жорката? 🤣🤣 идеята ти ми се вижда доста примамлива, следващия път дронове ще мятам! 🤣 Благодаря ти аз! ❤️🌸
-
Зиги, имам едно творческо предложение. Ако телефончето не може да лети, за да търси Жорката, опитй с дрон - ще го намери. Благодаря за дозата настроение!
-
☼
-
Мария, много се радвам, че ти харесва как пиша, старая се и внимавам при редакциите, все пак сигурно има върху какво да се надгражда. За болестите знам, разбира се, всеки си носи кръста, иначе аз съм склонен да се шегувам с всичко свързано с мен, включително болестта ми, която имам по рождение и с която редовно се майтапя (не само в текстове). 😅
А за редактирането - лично аз, когато чета други автори, съм по-склонен да не обръщам внимание на грешки, защото изкуството идва от душата и не само че не винаги е перфектно, а не знам дали трябва да е. Всеки има неща, които му харесват и неща, които го дразнят и това даже е хубаво, все пак иначе светът би бил много скучен. Всеки случай, радвам се, че ти харесва да четеш мои текстове. 😊 -
Зигфрид, всеки се разболява, абсолютно здрави хора няма. За мен по-важно е, че пишеш изключително добре и това ми действа положително. Лошото писане и дори некадърното редактиране се лепят като заразна болест, но тях сме по-склонни да ги търпим, кой знае защо.
-
Пепита, радвам се на хилещите се емотикони! 😍😊😊
-
😀😀😀
-
🤣🤣🤣
-
Значи чакаме продължението с(ъс) (с)екшъна
-
Пепииии 😍 права си, без публика, готова да те изяде с парцалите и рошавата коса пеенето е излишно 🤣🤣 всичко се прави в името на Смекшъна! 🤣🤣🤣
-
"Абонатът е бунак и не отговаря, моля изчакайте
Глобул ще предаде, ако е спешно"
😅
...че ако не го гонят комшиите да го трепят, за кого да пее?
Няма екшън - няма смекшън! 😅 -
Ееее, Смути, величие си! Отсега ще разглася, та да се подготвят до рождения ми ден има време 🤣🤣 иначе, ще ходят те да търсят виновника за безследно изчезналия певец от четвъртия етаж. 🤣🤣
-
Хахахах, жена ти ти е свикнала, затова
Щом си с микрофон, поискай от приятелите си, за някой рожден ден, да ти направят едната стая шумоизолирана, че да е за частни концерти и да не те трепят комшиите -
Смути 🥰 за мен е голяма радост да оправям настроения, зарадвах се! Опитвам и с жена ми, ама някой път при нея не се получава и сигурно 30000 (с букви, тридесет хиляди) пъти й се е искало да ме удари яко, за да спра да бръщолевя глупости 🤣🤣
Танк казваш. То най-добре да ме бухнат в някой космически кораб та там да пея, че земята надали е толкова издръжлива на моят Лили-Иванова-в-мъжки-вариант глас 🤣🤣 съвсем сериозно, съседите ме гледат странно (обичам да пея и даже си взех микрофон вкъщи, за огромния ужас на жената под нас) 🤣🤣 -
Оправяш настроение, Зиги, че ми го скапаха днес
Ама песнопоецо, другият път като решиш да пееш, нека да е в танк, че е по издръжлив -
🤣🤣🤣 то това е стратегията ми — толкова да се смеят хората, че да не могат да ме критикуват! Хаха, шегувам се, разбира се, но ме разсмяха думите ти! Благодаря ти, Мария, ще внимавам да не се възгордявам, че това не е полезно за здравето! 😊😆
-
Зигфрид, нямам критики, защото не бях в състояние да мисля от смях. Не можеш да си представиш колко освежаващо действат писанията ти! Но спирам дотук, за да не се възгордееш, че ще се чувствам виновна.😁 Продължавай да пишеш, можеш!
-
Мария, уау, благодаря! ❤️ Знаеш, че при мен можеш да мяташ и критики, ако имаш такива, искреността е много важна и аз я ценя високо. Искреност не може да ме обиди. Радвам се от сърце, че мислиш така за писанията ми и ти благодаря!! 🐣🌸🌹
-
Зигфрид, ти си номер 1 в хумористичната проза в сайта и единствено тук мога да слагам най-високата оценка, без да си кривя душата. Благодаря, че като пишеш толкова добре, ми позволяваш да бъда искрена, без да обиждам или без да лъжа с незаслужени похвали. Нямаш нужда да ставаш "по-добър", бъди себе си, чудесен си като автор, като човек не те познавам, но това не е нужно. Не слизай от това ниво! Не можеш да си представиш колко е приятно човек да е искрен в похвалите си. Хора, пишете добре, това е най-качествената помощ за останалите!
-
Иване, аз ти благодаря, за този така мил коментар! 😊
-
Благодаря ти за хубавия разказ. Умееш да създаваш настроение в читателя! Моите почитания! Поздравления!
-
Силве 😍 ще послушам съвета ти, разсмя ме с “мисли, че чичо Скрудж не е българин” 🤣🤣🤣 благодаря ти и аз, за цялата подкрепа, която ми даваш от самото начало на присъствието ми в сайта. Прегръщам те! ❤️
-
То и читателят в случая е бунак, защото чак сега намери време да се отпусне и да види, че Зигфрид е написал нещо хубаво.
Тук си те представих цветно:
"Викам, ази пари нямам щото от край време ми не вървят нещата, ама поне да си извадя портфейла, а той Жорката ще ме спре и ще плати бензина. Заставам на касата, ей така наперен и ухилен до уши, без маска — какъв позор — и рошав, и бавно започвам да отварям портфейла. "
Съветвам те, от личен опит, това не ти е немско, отворил той портфейла, мисли че чичо Скрудж не е българин и чака някой да му бутне портфейла и да каже: Не. Питай кака ти. Тук трябваше много осторожно да насочиш вниманието на продавачката към приятно разсеяният абонат - Жорката. 😉
Благодаря ти от сърце, Зиг, за хубавото настроение! Беше удоволствие. -
Роси 🥰 хахах мотиката е в Бургас, пече се на слънце, пийва коктейлче, докато ний се трудим, и като я повикаме долита сама 🤣🤣🤣 Ще предам поздрави на Габи, тя е голяма работа и все ме вдъхновява 😍🤣🤣 Благодаря ти!
Деа 🥰 благодаря и на теб, мила! Радвам се, че съм те развеселил. 😊 -
Умееш да развеселяваш, Зиги, браво за което!
-
Питат ме какво можеш да работиш?
- Моа да копам.
- Друго?
- Е, па моа и да не копам.
Не разбрах какво стана с мотиката? 🤣🤣
Зиги, наистина имаш прекрасно чувство за хумор. Баба казваше " Търкулнало се гърнето намерило си похлупака! " Габриела май е точния похлупак за теб! Поздрави и на двама ви!😁😉 -
Петър, уау чекай чекай 😊😆
Първо, благодаря ти за комплимента, значи много за мен! Не знаех, че имам някакво ниво, та да съм станал по-добър, но щом е така, мога само да се радвам! Явно имам напредък, макар че на мен ми се струва, че само се лигавя и не знам дали става за нещо (не съм скромен, просто съм учуден, честно) 😆
Второ - “езикът на древните печенеги, печенези, керкенези, печенаци, или просто - шопи.” — разцепи ме 🤣🤣🤣 ами, за добро или за лошо, усърдно съм го наблюдавал още от дете, сред майка ми и купчина нейни познати и приятели 🤣🤣 Правилно си предположил задълбоченото ми изследователско око (или може би трябва да кажа ухо) 🤣
Благодаря ти! -
Ставаш все по-добър, Зигфрид. Професионална работа, писана с кеф, личи си. Четох отзад-напред, понякога така чета. Чета и напосоки, защо пък трябва да има ред при четенето? При писането обаче трябва да има някакъв ред и порядък, и ти го знаеш това.
Другото е езикът: удачно пишеш на език, който си изследвал (предполагам) цял един съзнателен живот: езикът на древните печенеги, печенези, керкенези, печенаци, или просто - шопи.
😊👍 -
Руми 🥰, благодаря ти за тези мили думи. Най-искрено се радвам, че съм те усмихнал!
Петър, 🐣🐓🐔😊😆🤣 Благодаря ти! -
🐥🤪
-
Зиги, майстор на словото си ти, чест и почитания!!!
От началото до края, докато четях, все с ухилена физиономия бях... 😁 Благодаря! -
Катя 🥰 много се радвам, че съм те развеселил. Обичам да го чувам (в случая да го прочитам)! Благодаря ти аз! 🌻
-
Развесели ме, а имах нужда от това.
Благодаря ти. -
Скити 😍 много съм щастлив от твоето присъствие на страничката ми и че съм те усмихнал! ❤️ А за зодиите, се сетих и за везните, ама по-после, и си викам е, ся, добитък май по-добре от предмет 🤣🤣 а си права, за близнаците вече, там е сложно 🤣🤣 интересното е, че тия работи със зодиите са и доста верни, което винаги ме е учудвало 😅🤣
Благодаря ти! Прегръдка! -
Знам само, че си усмихващо щур А да и уникален с тези историйки! Само да вметна, освен девата има още една зодия - близнаци, но там при две в едно, нещата са много сложни
Благодаря за порцията усмивки, Зиги! 
-
Добтро утро, приятели!
Хаха Красе 😍, коменатърт ти е отново един път! 🤣🤣🤣 Сега, ний бяхме клети юнаци, затуй не сме тръгнали на три гуми, аз да ти кажа, ако бях аз шофьорчето щяхме да сме на две 🤣🤣🤣🏍 а историята с рибата - кой свари той завари или нещо такова нямаше ли 🤣🤣 Благодаря ти за усмихващия суперкомент!
Петре, благодаря ти за коментара и посещението! Затуй аз се фръцкам винаги пък квото стане - я се изложа, я съм готин 🤣🤣
Мария 😍 разсмя ме 🤣🤣 “ако е смешно” 🤣🤣 радвам се, че ти е смешно! Ще предам на жена ми поздравите! Благодаря ти!
Младене, приятелю, много ти благодаря, какъв мил коментар си ми оставил…! Да ти кажа, такива думи от талантлив и умен творец като тебе… 😊😊😊 Благодаря ти!
Миночка 🥰 Уау благодаря ти, безкрайно мила и страхотна, както винаги! Усмихна ме коментарът ти… прегръдка от мен!
И на добавили те в “Любими” едно - благодаря! Гуш на всички! ❤️ -
Зиги, страхотно парче е този разказ, създава настроение и не ти се иска да свърши, хумористичен гений си. Чакам с нетърпение следващата щурава идея, която ще връхлети рошавата ти главица. Поздравявам те мило приятелче!
-
"Не пей ми се, не смей ми се - от днес ще да заблея..."
Самобитен стил имаш, Зигфрид. И това лови окото. Чета те с голямо удоволствие. Нека следващите 3 дни са ти терца майорна с белот! -
😅 Страхотно, както винаги! Не знам защо, непрекъснато четях "Гьобелс ще предаде, ако е смешно"😅 Смешно е, и още как! Поздрави на Габриела.
-
Яяя, картата било голяма работа,.. какво си спомних четейки разказа ти '' В ЛИДЛ стоим чинно подредени на опашка, руса нахакана мацка вади карта и със заучен жест я поднася към четеца, гледайки победоностно към нас простолюдието, пиу-пиу и четеца замлъкна,.. поднесе отново картата , пиу-пиу и нищо...Госпожо, нямате пари в картата,.. трябва да платите в брой...- В брой.. нямам в брой...Тогава дядка зад мен се провикна- Няма пари в картата, няма в брой, а фасон да се фръцкаш имаш... последвалият общ смях я накара тичешком да напусне супера ..'' Приятна вечер, Зигфрид
-
БрАши, едно диво прасе у царевичака и щеше да изкопа, да набразди.. а вие с пилето Пончо да си поцапате из бургаските морски вълнения ... на един стринг си израпира парчето, а вие с три гуми не можахте да отлепите! значи класата си е класа оооо, ясно - имало връзка със заглавието. Пътят бил важен. А не намеренията. Ще те питам зимъска като сняг забръска. Този сняг не е виждал, затова пилето му е у царевицата. Риба да кълве на люляк не съм виждала, обаче ме подсети за една случка. Отскубна и куката и хоп, на съседната дупка клечащия в леда я хвана същата, с нашата кука в устата. Върна ни куката, ама си запази рибата..та оттогава важно е дали кълве, ама и къде..а вие можеше да клъвнете по някой последен слънчев лъч.. За стринка Гуглица или добро или нищо - важното е че винаги има отговор, даже и този дето не ти трябва. Мерси за усмивката!
-
Акеми 😍 а, тя Габриела е страшна, ама пък и има повече акъл 🤣🤣 Ще й предам! 🤣 Това ми го каза днеска, след като ми е звъннала пък съм говорел... Смях се стабилни пет минути 🤣🤣
-
" Абонатът е бунак и не отговаря, моля изчакайте.Глобул ще предаде, ако е спешно. " Поздрави Габриела. Явно и тя има страхотно чувство за хумор като теб.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
