" Важните преговори"…
(откъс от едно много дълго пътуване)
От Бразивил отлетях за Лагос с междинно кацане в Любревил/Габон и Дуала/Камерун. В Любревил, който се намира на самия екватор, пристигнахме по обяд. Поради зареждане на самолета с гориво, а навярно и заради връзка с други полети, престоят не беше малък - даже транзитните пътници слязоха от самолета, а с тях и аз. Слизане като слизане, макар и по стълба, която придвижиха наръка, но още с напущането на самолета имах чувството, че някой ме е хвърлил в разпалена пещ. Обръщах се на всички страни, но от неизменния и най-верен спътник - сянката ми, нямаше и следа – просто липсваше. Обяснението е елементарно, но не и чувството, което изпитваш, останал без собствената си сянка.
Слънцето едва се виждаше от гъстите изпарения. Знам, че влажността не може да бъде повече от 100%, но в този момент ми се струваше, че и това е възможно. И както понякога се получава, поне с мен, мисълта ми ме запрати на десетки хилади киломеетри от Любревил и ед ...