Вечерна проповед
/случайно дочута в градската баня, когато бях в електорална ситуация - с насапунисани очи, не виждащ и не мислещ.../
Добър вечер, зрители! Публика, зяпачи, тълпата пред трибуната… Честито! Пак сте късметлии да ме видите пред себе си, да слушате и попивате. Така ще сме винаги – аз над вас, вие тихи и послушни възприемате истините от последната инстанция. От мен – Великият и Могъщ Оз, скрит зад маските…
Понякога даже ви завиждам. Гледате ме, любувате ми се, прекланяте ми се… Както и аз, де. Но се виждам само в аутокюто с мъдрите послания. Вярно, аз бих могъл да разбера това, което вие сте длъжни да излапате без да мислите, като пате горещи ла… тикви. Но, все пак – и аз не бързам, изчаквам джуджетата от сценарната банда да ми напишат умните мисли, които ми идват…
А днес ще говоря, разбира се, против враговете ми. Което, естествено, ги прави ваши врагове. Затова съм отново навъсен – истината не идва със смях, а със скърцане на зъби. И не е на площади или в кабинети, идва от тук, от тъмната стая, с черни стени, любимото диванче, обслужващия ме персонал…
Навън са враговете… Много врагове! Не харесващи народното. А то е в мен – нали аз съм народът. И властта…
Вие… Да, и вие сте тук някъде – в партера, в партер, носители на великото право да ръкопляскате и одобрявате. Безусловно! Няма „Не искам!“, няма „Недей!“…
Ще слушате! И аплодирате! Мен, моите думи, моите деяния, моя балет, моя оркестър, моите джуджета, моите… Абе, каквото там – все мое…
Аз победих. Сега съм първи. Е, зад гърба ми е вторият, после има и други. Но е важното, че съм отпред. На сантим, но отпред. Което означава, че съм единствен и неповторим. И имам пълното право на всичко. Стара истина е – помня я от детската градина на село: който бие, обира чуждите топчета. Мото на живота ми и сега. Моя зрял живот…
Властта е в ръцете ми. Мога да си назнача когото искам, където искам, както искам. Защото съм АЗ!!!
Останалите състезатели са длъжни да ми дадат топчетата си… Тоест, гласовете си. Иначе са предатели…
Няма какво да обсъждаме с тях. Аз ще обсъдя, те ще подкрепят. Безпрекословно!
Защото съм АЗ!!!
Онзи, който е над всички, далечен и същевременно на екрана, непознат, но убеден в себе си. Какво повече трябва?
Имам много идеи за използване на властта ми. Моят човек, когото назначавам за първи изпълнител, тоест – премиер изпълнител, е добре украсен от мен. Ведър и бодър – бял клоун. До него е другарчето му – сърдито и нагло. Черен клоун. И останалите – шарените клоуни. Като начало – наредих всички да са с обръснати глави. Хем да не ме дразнят с перчеми и къдрици, хем мозъчетата им да работят на свеж въздух – от едното ухо до другото ухо, все аеротръба да е…
Всички шутове с бързи, шавливи, пъргави ръчички…
Започва новата ера…
Слушайте, запомняйте, внимавайте! Най-важното: АЗ съм! И други няма…
Няма и да има…
Джуджета, спирайте камерите! Я! Една ябълка… Подай ми я, Тошко… Мммм… Ъкххх...
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Красе, Пепи, Деа!
-
Направо е "безспорно"...
-
Моят електорат в партера в поза партер топчета събира, джамона ще джиткаме, пиша правилата, оставете ме на мира, знаем си играта, само дупка не намирам, кой разбира, и без топчета си се набира, кой не схваща - гората да хваща!
-
екземплярът е избран от биологически българи, така че какъв срам; олицетворение на продукт, храносмилан години, години, години; българският език е свещен - на него само молитви; това състезание ли е, тия топчета откъде се взеха, това да не е художествена гимнастика свободен стил..хич не ми се спира на твоите проповеди, Генек, че после трябва да си промивам ушите
-
Благодаря, Надя, Лина!
Аз не се срамувам, че съм българин. Срамувам се, че подобни екземпляри се водят биологически българи. -
👏👏👏👏👏
-
Срам ме е, че съм българка! Честно. И млъквам.
— Мамооо, да ти кажа ли, какво каза тате, когато падна по стълбите?
— Само без цинизми!
— Ами,тогавааа... Нищо не каза.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
