Вечните лъжи
1.3K
2
2
1 min reading
Защо ми обеща свят, който изобщо не съществува?
Защо ми обеща любов, която сам не можеш да дадеш?
Защо ме накара да повярвам в една мечта, след като тя не може да стане реалност?
Защо протягаш ръце да ме прегърнеш, след като тя ти навява само студ?
Защо ми казваш да не плача, а в същото време ме нараняваш с груби лъжи?
Защо поемаш по път, по който те е страх да вървиш?
Върви си... не ме питай дали без теб ще оцелея
по-добре от истината да ме боли,
отколкото да вярвам на лъжата.
Не, не казвай нищо, излишно ще е, разбери,
преди на нараниш нечие сърце, първо помисли!
© Инна Алексиева All rights reserved.
